„ …..Партиите в България не се явиха като деятели за упътването на страната към напредъка и благощастието, а се обърнаха на органи за докопване на властта и придобиване на житейски блага. Разровиха се най-ниските страсти, и тъй наречената българска интелигенция се раздели на няколко лагера или партии, които се впуснаха в една дива, безпощадна борба. Забравиха се началата с които партиите се основаха; забравиха се интересите на отечеството, и се издигна знамето на властта.   …..А идеалът свещения български идеал ? И той се валя в калта на партизапството! Нема партия, която да не е изигравала по едно хоро над Македонското дело. Всяка партия, било в опозиция, било на власт, е гледала па Македонското дело не от гледището на отечествените интереси, а от гледището па партийни интереси. Свободата на Македония е служила за лествица на шарлатаните и демагозите; върху окървавения труп на Македония са лудували най-дивите партизански страсти…. “