АВТОНОМНАТА ИДЕЯ И МАКЕДОНСКИТЕ НАЦИОНАЛНОСТИ.

Великата неправда, която бе извършена спремно нас, македонците, в Ньой, ето вече цела година тегне над нашата страдна душа. И днес ние се намираме подъ тягостното впечатление на първата вест за санкционирането на днешното лошо положение, което великите съдници дадоха, въпреки тържествено прокламирания отъ тех принцип за самоопределение на народите. Епическите борби за свободен живот, с който е изпълнена нашата история, не можаха да трогнат коравите сърдца иа днешните разпоредители с световните съдбини. И ние отново останахме печални свидетели на разпокъсването на злочеста Македония за да влачим и за напред тежките вериги на новото робство.

По общо признание, нема по-жестока участ от оная на нас, македонците, особено днес, когато се чувствуваме изоставени на произвола на съдбата. И тъкмо поради това изключително положение, в което сме поставени днес, нам се налага повелителният дълг да се справим съ нашето недалечно минало, за да извлечем нуждната поука, та за напред поне да се освободим веднаж за винаги от ония суетни илюзии, които се отразиха до сега така фатално върху нашата собствена съдба. Преди всичко, време е вече да съзнаем, че Македонският въпрос отдавна се изплъзна от ръцете на нас, македонските българи. Той днес не е вече изключително български, както го третирахме като такъв до последната война, а още по-малко може да съставлява предмет на изключителни грижи за балканските народи. Нещо повече: ние намираме, че Македонският въпрос не е нито даже европейски, а по-скоро требва да се счете за въпрос с всесветско значение в тая смисъл, че той всекога е създавал и ще продължава и за напред да създава грижи както на балканските народи, непосредствено заинтересовани от неговото правилно разрешение, така и на днешните ръководители на неговите съдбини. Защото Македонският въпрос е само една брънка от големите всесветски въпроси, които, в техната съвкупност, съставляват съвременната мирова политика. За тото огънът, който днес тлее в недрата на робска Македония и който се подклажда изключително от непоносимия тиранически режим в родината ни, в едно недалечно бъдаще може да се разрази в страшен ураган, който много по-скоро, отколкото би могло да се предполага, ще успее да обхване не само балканските народи, но и ония на континента, за да премине веднага далеч зад необятните океани и отново да постави на изпитание, делото изстрадало человечество. А последното, ужасено от грамадните човешки и материални жертви на последната война има всичкия жизнен интерес да отстрани от себе си кошмара на един нов всесветски катаклизъм, много по-страшен и по-кръвопролитен от току що преживения. Ние виждаме вече, че и победители и победени чувствуват повелителната нужда да се отдадат спокойно на творческа, културна дейност за излекуването на дълбоките рани от войната. A това те могат да постигнат, преди да допринесат, с своите общи усилия за правилното разрешение на Македонския въпрос, а именно чрез издигането на Македония в нейните географически и икономически граници, в самостойна политическа единица, като етап за осъществяването на балканската федерация.

И струва ни се, че общите световни политически въпроси, преплитайки се така щастливо с икономическите проблеми, които днес съставляват жизнен интерес предимно за широките народни маси в всичките страни, неминуемо ще поставят отново на зелената маса македонският въпрос, за да бъде тоя път той решен в духа на справедливостта и съгласно вьзприетите от целото просветено человечество принципи за самоопределението на народите Ето защо ние намираме, че световният мир е в тесна, непосредствена връзка с мира а Балканите, които не могат да се умиротворят. докато Македония, от ябълка на раздорите, не стане съединителното звено на балканските народи. И така, международното значение на македонския въпрос е очевидно за всички. Що се от отнася, обаче, до силата и размера на това негово качество, ще зависи твърде много от самите събития, които предстоят да се развият в робска Македония и особено ония, които тепърва ще има да се очертаят по-ясно на Балканите като  непосредствено ехо на крупните политически събития в Близкия изток. Ние имаме повелителния дълг да подържаме с всички възможни усилия и средства интереса, който е имал и продължава да има македонският въпрос както за общественото мнение у нас и в странство, така и за ръководните сили в целия свет. А това можем да постигнем най-добре и най лесно, като издигнем високо политическия ни лозунг: „Македония за Македонците“ , за реализирането на който ние сме длъжни да подирим искрено и без задни мисли сътрудничеството на всички ония фактори, които могат да имат известно значение за правилното разрешение на Македонския въпрос.

В идната статия ще подложим на обстойно разглеждане силата и значението на тия фактори.