Тежко, тежко на нас бездомни македонци–

На славните деди злочестите потомци,

Коварната Съдба преследва ни отвред,

Утеха нема веч за нази в тоя свет!

Прокудени без жал от грозните тирани

Дойдохме тука ний да кажем свойте рани,

Но вместо прием рад от брата си рожден

Гонения търпим жестоки секи ден!

Дойдохме ний с надежда тук да почерпим сили

За общата борба със нашите врази –

Ала, уви! жестоко сме се в туй мамили –

Отрова смесиха във нашите сълзи!

И тук освиркани, онеправдани горко,

Издебвани без срам на сека крачка зорко,

„И тука се тегла и тука мъки пак

И както у дома; шпион, издайник, враг!“

Тежко, тежко на нас; последното животно

Си има свой подслон — не скита се самотно,

А ний бездомници, унижени навред

Ще свършим свойте дни безславно в тоя свет!

София                                                           К

МАКЕДОНИЯ. МЕСЕЧНО ИЛЮСТРОВАНО ПОПУЛЯРНО СПИСАНИЕ.

СОФИЯ, 1903, с.20