Настоящето изложение е от жителите на Петрички окръг напуснали поради последните събития своето местожителство.

Правилото, за да обърне внимание и да се вземат съответните мерки. Всички нии, които носехме в Нас идеала за освобождението на Македония и полагахме всички усилия, за да бъдем полезни с каквото можем за осъществяването на тоя идеал, днес  сме изправени пред една действителност много по-страшна и то тук в България- страната, която ни приюти и в която се мислиме запазени от  гнетта на нашите поробители гърци и сърби. Нашето ново бежанство от непоносимия терор създаден особено след убийството иа Александър Протогеров е по страшно, отчаянието ни по угнетяюще, отколкото ни другото бежанство, когато ние бяхме принудени да напуснем своите родни места.

За съществуващите спорове във върховете на В.М.Р.О. ние не бяхме уведомени. И да подозирахме такива – най-малко бихме предполагали, че те ще завършат с кървава саморазправа, а още по малко, че ний ще бждем принудени да бягаме във вътрешността на България от една безогледна жестокост- проявявана от наши родни братя.

Нии не си правиме илюзии, че с настоящето изложение ще можем да дадем даже една приблизителна картина на това, което става днес в Петричко, защото то надхвърля всека представа и предположение.

Излагаме некой частични откъслечни факти, за да може горе-долу да има осветлени вхърху днешното положение.

След убийството на П. Струмишкй, Стефан Караюрданов съобщил в Св.Врач на Гоце Киров и Мито Алишахов под страх на заплашване да се държат добре, защото силата била с тех /Михайлов/ и че имали таен договор с Военния Министър – Г-н Генерал Вълков, за да бхде убит Ал. Протогеров – по силата на който договор Министъра,  ще ги покровителствана.

I Подписано. I