Военния министър и началника на Обществена безопасност са принудени да преговарят с ВМРО, 1922 г.
Силата и авторитета на ВМРО идват от подкрепата на местното население
Автор: К.Г.П.
През 1922 година силата и авторитета на ВМРО бяха сигурен гарант за функционирането на Организацията по територията на цялото българското царство, независимо от желанията и намеренията на неговите управници.
В шест часа сутринта на 4 декември 1922 година, около 4 000 въоръжени четници с 20 картечници, педесет конници и 2 оръдия, след престрелка с местния гарнизон, окупират град Кюстендил. Акцията се ръководи от войводите Панчо Михайлов, Иван Бърльо и Мите Опилски. Основните сили на революционерите са кочанската и щипска чети на ВМРО, които са подкрепени от селските милиции рекрутирани от районите на Кратово, Кочани, Виница и Царево село. Два дена граничния град е в ръцете на ВМРО. Войводите полагат всички необходими усилия за да не се опорочи политическия характер на проведената акцията заради криминални прояви. Причините за окупацията на града са изложени от ръководителя на операцията, войводата Панчо Михайлов, в знаменитата му реч озаглавена „ Защо дойдохме”. В този исторически момент ВМРО е в остър конфликт със земеделското правителство на Александър Стамболийски. Месец по-рано министър-председателя в интервю за сръбския печет е изяснил ошението на правителството към Организацията. Той казва: „Що се отнася до македонствуващите, те са в по-голяма тежест на нас, отколкото на вас… Ние се борим енергично против тях, но нищо особено не можем да им направим, защото техният щаб е във вашата страна. Само вземете македонците, които са ни дошли до гуша, и направете, ако можете, от тях почтени и мирни граждани.”Оказва се, че борбата срещу македонствуващите съвсем не е лесна работа, особено след като те са подкрепени от местното население, което, за голямо разочарование на властта, ги посреща много радушно и не се подчинява на заповедта на началника на местния гарнизон да окаже въоръжена съпротива срещу Организацията. Въпреки уронващата престижа на властта явна намеса на ВМРО във вътрешните работи на Царството, силовите министерства на земеделското правителство се въздържат от пряк сблъсък с военните структури на Организацията и най-вече от конфликт с местното население. Реалностите принуждават воения министър Коста Томов и началника на Обществена безопасност Георги Тенев да преговарят с войводите, след което четите безпрепятствено се връщат в Македония.
Едно десетилетие ще е необходимо на българското правителство за да елиминира ВМРО като политически фактор в държавата и да забрани дейността на всички македонски организации в нея. Основната причина за това са братоубийствата в редовете на Организацията разрушили нейната мощ и авторитет. През 1934 година ВМРО вече е загубила най-силното си оръжие – подкрепата на местното население и „победилите“ в междуособицата софийски революционери няма къде да избягат след напускане на софийските си квартири.
Synergie A.M.
Силата и авторитета на ВМРО идват от подкрепата на местното население
Автор: К.Г.П.
През 1922 година силата и авторитета на ВМРО бяха сигурен гарант за функционирането на Организацията по територията на цялото българското царство, независимо от желанията и намеренията на неговите управници.
В шест часа сутринта на 4 декември 1922 година, около 4 000 въоръжени четници с 20 картечници, педесет конници и 2 оръдия, след престрелка с местния гарнизон, окупират град Кюстендил. Акцията се ръководи от войводите Панчо Михайлов, Иван Бърльо и Мите Опилски. Основните сили на революционерите са кочанската и щипска чети на ВМРО, които са подкрепени от селските милиции рекрутирани от районите на Кратово, Кочани, Виница и Царево село. Два дена граничния град е в ръцете на ВМРО. Войводите полагат всички необходими усилия за да не се опорочи политическия характер на проведената акцията заради криминални прояви. Причините за окупацията на града са изложени от ръководителя на операцията, войводата Панчо Михайлов, в знаменитата му реч озаглавена „ Защо дойдохме”. В този исторически момент ВМРО е в остър конфликт със земеделското правителство на Александър Стамболийски. Месец по-рано министър-председателя в интервю за сръбския печет е изяснил ошението на правителството към Организацията. Той казва: „Що се отнася до македонствуващите, те са в по-голяма тежест на нас, отколкото на вас… Ние се борим енергично против тях, но нищо особено не можем да им направим, защото техният щаб е във вашата страна. Само вземете македонците, които са ни дошли до гуша, и направете, ако можете, от тях почтени и мирни граждани.” Оказва се, че борбата срещу македонствуващите съвсем не е лесна работа, особено след като те са подкрепени от местното население, което, за голямо разочарование на властта, ги посреща много радушно и не се подчинява на заповедта на началника на местния гарнизон да окаже въоръжена съпротива срещу Организацията. Въпреки уронващата престижа на властта явна намеса на ВМРО във вътрешните работи на Царството, силовите министерства на земеделското правителство се въздържат от пряк сблъсък с военните структури на Организацията и най-вече от конфликт с местното население. Реалностите принуждават воения министър Коста Томов и началника на Обществена безопасност Георги Тенев да преговарят с войводите, след което четите безпрепятствено се връщат в Македония.
Едно десетилетие ще е необходимо на българското правителство за да елиминира ВМРО като политически фактор в държавата и да забрани дейността на всички македонски организации в нея. Основната причина за това са братоубийствата в редовете на Организацията разрушили нейната мощ и авторитет. През 1934 година ВМРО вече е загубила най-силното си оръжие – подкрепата на местното население и „победилите“ в междуособицата софийски революционери няма къде да избягат след напускане на софийските си квартири.