„ …Все пак болния въпрос не е там – той е в това, че Вие българите имате най-погрешно представление за нас, за нашата интелигенция, за нашия народ. Вие не може да разберете, че и ние сърбите, подобно на Вас, имаме искреното убеждение, че Македония, особено оная част, която сега е в наши ръце, е наша сръбска земя. Още от училище ние сме проникнати от идеята, че това е наша чисто сръбска земя владена някога от сръбски царе и че Прилеп подобно на вашето Търново е първия извор на нашето национално възраждане. ….. недейте забравя обаче, че един 13-14 милионен народ в никакъв случай няма да остави 700 хиляди българи в Македония да спъват неговото спущане на юг към Солун. Това за нас е необходимо за него нашето икономическо развитие би било спънато. И ако днес поради споразумението с Гърция това все още е неудобно, то в течение на идните 5-10 години това непременно ще стане. Разберете ли това, тогава ще се съгласите заедно с нас, че единствената база за споразумение между нас и Вас е дележ по долината на Вардар с корекция на реалната граница във Ваша полза. Вашия излаз е Серес-Кавала нашия Солун. И допълни. Говорили сме по тая тема с много ваши политически хора и винаги почти сме оставали с впечатлението, че те са съгласни с тая идея, но се боят от Т. Александров. Прочее, поемете я, пишете, наложете я и тогава биче мир, завърши на сръбски своя български разговор…….“