позор за "българщината" и " македонщината"
Автор: К.Г.П.
“ На 1907 год. м. юлий. в Македония, Прилепско. На върха „ Ножот“ се разигра най-кървавата, но същевременно и най-героичната драма в историята на македонската революционна борби, за свсбода и обединение на народа ни.
Четниците, полу-деца, на брой 54, си бяха дали клетва да умрат до един на този връх, но да неотстъпят преди многохилядната орда на Енвер паша.
Лецзтс-герои беха приели боя. биха се с ожесточение и умираха за Родината с усмивка на уста, осветявайки подвига и саможертвата. Подвиг и саможертва ненадминати в историята на всички борби и през всички времена.
Между тези 54 героя бе 17 годишният юноша ученик от VI клас Найдо Арсов от с. Попрадище. Наскоро след неговата героична смърт, баща му, заможен и родолюбив българин, построи в Скопие, в самия център на града – двора на черквата „Св. Константин и Елена“, здание за първоначално училище, което да носи името на единствения му син — Найдо.
Турската власт, не само че позволи построяването на училището, не само го търпеше, но се отнасяше и с почит към името на младия герой. По-късно, когато Македония падна под сръбско робство училището б преименувано на некой си заслужил сърбин. Днес, когато Скопие е български, неизвестно защо, това училище, съградено в памет на един голем герой, е превърнато в леярница?!
Пак неизвестно защо, направение постъпки от сетрата на героя, никой не дава ухо, а обещанията на кмета на Скопие г. Китинчев пред сестрата на Найдо си остават само обещания.
По всичко изглежда, че действителните герои — героите на подвига и саможертвата, не са по вкуса на известни среди… Да верваме ли, че и тук некой заинтересовани искали да заобиколят историческата истина и да хвърлят кървава обида върху паметта на един млад герой, един от четиримата виновници – творци на епопеята на „Ножот“?
Да верваме ли?
Колко такива деца — великани на героичния освободителен дух роди Македония, за да ги забравим с такава лекота, захвърляйки върху им, преди да си е отишло поне едно поколение, нечистата паяжина на забвението ?
Предишна публикация
Найдо Арсов от с. Папрадища – Азот, МакедонияСледваща публикация
Костурското братство до ген. Протогеров, 1924 г.