“ 5) А относително растурването на комитета ще ви раскажа съ една пословица: Вълка и овчаря водили война, ващото вълка му давилъ овцитЪ, а овчаря го гонилъ съ оръжие. Най-послЪ вълка въудушевенъ отъ миролюбиви чувства единъ день се явява при овчаря и му казва: „Вь името на разума Ви моля да туримъ край на антагонивмътъ ни; слава богу можемъ да си направимъ едни малки, взаимни отстъпки и да стане това.

Ето за това аз прЪдлагамъ да се покалугера, а ти да убиешъ кучетата си. Овчаря мислилъ, мислилъ а най-после се допиталъ до единъ уменъ човЪкъ, които му казалъ: „не си избивай кучетата, защото вълка и тебъ и овцитЬ ще изеде“ и той не си ги убилъ и за това и оцеляли овцитЪ.

Турция е вълка, — България овчаря, а Мак. комитети са, кучетата, които пазятъ стадото. Турция подобно на пословичния вълкъ помолила България да избие кучетата. А България, като по глупава отъ онзи овчарь сътласи се на тЪзи ословия, и на 1 й Февру-арии т. г. безъ никакъвъ поводъ и причини съ едно драсноване на перо правителството обявява тъзи организация, която е създадена по силата на човешкото право още прЪди десети години и издигната въ името на една свята идея, да закрили роба, за закрита.

Но пожеланието на една или друга държава ще се спрЪ ли въстанието: НЪма да се cпpe защото Мак. дЪло не е дЪло на коронованите кърлежи, а е дЪло на самптЪ Мак. роби, които продължаватъ борбата си.

София, 9 Мартъ 1903 г. П. Стойковъ. „