Райчо Николов е легендарна историческа личност. По време на Кримската война, 1854 г.,  въпреки че е само на 13 г. преплува река Дунав като използва кратуни завързани с въже. Занася ценни сведения на руското командване относно позициите на османските войници. Сведенията е получил от подслушан разговор на турски офицери, които обсъждат нападение през Дунава срещу руските войски, разположени в Гюргево. Награден е с Медал „За усърдие“ (1854). Завършва руско военно училище. Служи в руската армия. Възведен в потомствен дворянин. Участва в Сръбско-турската война (1876). През Руско-турската война (1877 – 1878) е офицер в Българското опълчение. Командир на I рота от IV Опълченска дружина. Военно звание капитан. Участва в бойните действия. След войната остава на служба в милицията на Източна Румелия. Автор е на първия български военен устав – Закон за българските войници, отпечатан през 1877 година в Плоещ в печатницата на Асен Д. Паничков.

На 21 октомври 1878 г. в заседанието на Търновския комитет – Единство капитан Райчо Николов, изявил желание да отиде като доброволец и да се бори в редовете на въстаниците в Македония. За тази цел той молел комитетът да се застъпи пред военните власти, за да му издаде разрешение, тъй като той бил все още на руска военна служба. Подобни молби дали и други офицери – българи и руснаци. Желанието на Райчо Николов и останалите офицери не се осъществило поради официалната позиция на руските власти против участието на доброволци от руската армия в бунтове на територията останала във владение на Османската империя.

По ирония на съдбата капитан Райчо Николов е единствената жертва на Съединението. Убит е на 6 Септември 1885 г. при неизяснени обстоятелства.