Революционната борба на ВМРО и " духовната защита" на българските институции, 1920-1925 г.
Кой и как защитаваше македонските българи
Автор: К.Г.П.
Основния мотив на министър-председателя А. Ляпчев и военния министър ген. И Вълков за неутрализиране присъствието на ВМРО в царството бе, че управниците имат намерение да защитават македонските българи „ духовно“ и революционната дейност на Организацията е пречка за тяхното намерение – https://parlichev.com/bg/vmro/vmro-mezhdu-chuka-i-nakovalnyata-1926-g/ . Същият мотив многократно ще се изтъква от ред партийни кабинети на българските политици. По какъв точно начин тези народни избраници са защитавали македонските българи духовно, поне за мен, е много трудно да се определи. Но, ако съдим по броя и имената на македонските българи загинали в този период от репресиите на сръбския и гръцки режим в Македония – https://parlichev.com/bg/vmro/padnali-v-borbata-sresthu-sarbi-i-garczi-1920-1926-g/, тази защита, както казва народа, се оказва, че не струва и пет пари. Докато българските управници пренастройваха своята „ македонска“ политика от присъединение на македонската земя към духовна защита на българският елемент, ВМРО не спираше да защитава сънародниците си с оръжие в ръка. Трябва да се прочете бойният отчет изнесен пред делегатите на шестия редовен конгрес на Организацията – https://parlichev.com/bg/vmro/boen-otchet-na-vmro-1925-g/ за да се осъзнаят сизифовите усилия, които революционерите полагаха в пределите на Македония.
Исторически факт е, че ВМРО не постигна своята политическа цел – Автономна Македония. На 19 май 1934 година, след многократни опити от страна на предишни кабинети, правителството на политическия кръг „ Звено“ с помощта на Военния съюз успя официално и окончателно да се справи с обезкървената структура на Организацията. След тази дата революционните методи на Организацията отпаднаха като формална пречка възпрепятстваща българските държавни институции в сближението с балканските държави. В този смисъл разтурването на ВМРО би трябвало да отвори пътя на българските държавни институции към духовната защита на техните сънародници в Македония. Въпросът е – какво действително направиха те? Резултатът е неоспорим. Днес стотиците хиляди македонци с българско етническо съзнание, които трябваше да бъдат защитавани духовно или недуховно са редуцирани до няколко хиляди, но и от това малцинство се издига глас, че не получават очакваната протекция. Тази реалност ни най-малко не е навредила на сто годишната държавната концепция за духовна защита. Близо 100 години след декларациите на Ляпчев-Вълков защитниците в България продължават да обещават духовната защита, комай, нищо друго вече не могат да предложат.
Synergie A.M.
Кой и как защитаваше македонските българи
Автор: К.Г.П.
Основния мотив на министър-председателя А. Ляпчев и военния министър ген. И Вълков за неутрализиране присъствието на ВМРО в царството бе, че управниците имат намерение да защитават македонските българи „ духовно“ и революционната дейност на Организацията е пречка за тяхното намерение – https://parlichev.com/bg/vmro/vmro-mezhdu-chuka-i-nakovalnyata-1926-g/ . Същият мотив многократно ще се изтъква от ред партийни кабинети на българските политици. По какъв точно начин тези народни избраници са защитавали македонските българи духовно, поне за мен, е много трудно да се определи. Но, ако съдим по броя и имената на македонските българи загинали в този период от репресиите на сръбския и гръцки режим в Македония – https://parlichev.com/bg/vmro/padnali-v-borbata-sresthu-sarbi-i-garczi-1920-1926-g/, тази защита, както казва народа, се оказва, че не струва и пет пари. Докато българските управници пренастройваха своята „ македонска“ политика от присъединение на македонската земя към духовна защита на българският елемент, ВМРО не спираше да защитава сънародниците си с оръжие в ръка. Трябва да се прочете бойният отчет изнесен пред делегатите на шестия редовен конгрес на Организацията – https://parlichev.com/bg/vmro/boen-otchet-na-vmro-1925-g/ за да се осъзнаят сизифовите усилия, които революционерите полагаха в пределите на Македония.
Исторически факт е, че ВМРО не постигна своята политическа цел – Автономна Македония. На 19 май 1934 година, след многократни опити от страна на предишни кабинети, правителството на политическия кръг „ Звено“ с помощта на Военния съюз успя официално и окончателно да се справи с обезкървената структура на Организацията. След тази дата революционните методи на Организацията отпаднаха като формална пречка възпрепятстваща българските държавни институции в сближението с балканските държави. В този смисъл разтурването на ВМРО би трябвало да отвори пътя на българските държавни институции към духовната защита на техните сънародници в Македония. Въпросът е – какво действително направиха те? Резултатът е неоспорим. Днес стотиците хиляди македонци с българско етническо съзнание, които трябваше да бъдат защитавани духовно или недуховно са редуцирани до няколко хиляди, но и от това малцинство се издига глас, че не получават очакваната протекция. Тази реалност ни най-малко не е навредила на сто годишната държавната концепция за духовна защита. Близо 100 години след декларациите на Ляпчев-Вълков защитниците в България продължават да обещават духовната защита, комай, нищо друго вече не могат да предложат.