Списание Македонска зора ( 1904 )

Патриот

Патриот съм, туй го казвам

Пред когото и да е,

Туй свещено име никой

Не смей да ми отрече.

 

Патриотството насъщна

Станало ми е храна,

С него легам, с него ставам

В таз далечната страна.

По митинги, по събрания

Викам, що ми държи глас:

Долу, горе и султана

Омаскарвам страшно аз.

 

Панахида ли ще има

За погинал в бой борец,

Пръв отивам и заставам

До портретя му с венец.

Със войводи другарувам.

Наставявам ги — това

Нужно е за тех, че лесно

Си забравят те дълга!

 

И парици съм подарил:

Веднаж лев, а после два,

За диплома патриотска

Те достатъчни са, да. . . .

 

Ех,  ак’ рекъл Бог свобода

Македония да добий,

Кълна се, от тука първи

Наша милост ще върви.

М. К.   / 1904, г.2, бр. 3, с. 22/