На 25 юни 1929 година в центъра на София, близко до Руски паметник, са убити двама невинни граждани. Убийството е извършено погрешка от агенти на Иван Михайлов. Жертвите са случайни минувачи убити вместо задграничните представители на ВМРО Георги Баждарев и Кирил Пърличев, живеещи съвсем близо до местопрестъплението и преминали през същото място малко пред това. Йордан Йорданов и Иван Стойков са двама от стотиците българи убити по нареждане на И. Михайлов. Михайловистите, без всякакво основание и срам, изпращат всички жертви на михайловата амбиция за власт в графата сърбо-комунисти. В този списък, наред с много заслужили революционери попадат и тези две невени жертиви. Михайловизма не отчита факта, че сърбите не само не са засегнати от убийствата на Михайлов, а злорадстват след неговите престъпления. Факт за моето твърдение е предложената дописка от сръбския вестник Правда, която гласи следното: “ По повод новите убийствата на Данчо Йорданов и Иван Стойков се знае, че Иван Михайлов е наредил да се убият двама главни протогеровисти. Вместо тях неговите агенти погрешка са убили тези двамата.

Това убийство е извършено в центъра на столицата и убийците не са хванати. Това е един от стотиците случаи от системните убийства в българската столица, която не вижда гредата в своето око, а търси сламката в чуждото.“

По същия повод Кирил Пърличев е отбелязал в дневника си: „ 27 Юни. Вечерта убиха при Руския паметник двама работници. Много признаци сочат, че убитите са невинни жертви на заблудата на убийците: куршумите са били отправени към друг обект. Целен е бил Г. Баждаров, а може би той и аз, защото той мина две-три минути подир удара, а аз пет-шест минути преди него. Присъствието на Гюрков начело на група от 4-5 души в съседство с дома на третия ни другар от ЗП – Томалевски -дава основание да се предполага един удар и върху него същата вечер. На 28 юни аз и Баждаров бяхме канени да се явим в Дирекцията на полицията пред следователя, комуто дадохме своите показания. За самия него вече нямаше съмнение, че завчерашния удар бил насочен другаде, но по погрешка паднали други двама, които не били никакви шпиони, както се пусна мълва от Михайлови агенти, а много порядъчни хора.“