Нещо за Неовърховизма

Кризата сред македонското революционно движение даде основания на българските политически партии да изложат своите схващания по македонския въпрос. Вестници, публични събрания и българския парламент кое плахо, кое смело, се видя как странно, за нас поне македонците, се таксува македонското движение, което в основата си е народно, вътрешно, независимо от политиката на балканските и други държави. На друго место ще посочим по-подробно разбиранията на българските политици, които са почти единодушни по големите национални въпроси, както това е подчертал и българският цар в троното си слово, а сега ще се спрем само на писаното от един македонец, който стои начело на македонското емигранско движение в България и който твърде често ходи по международни квакерски конференции, разнася и тълкува македонската мисъл.

Ал. Цанков в Попово казал, че македонският въпрос е такъв на българската държава, а не на организация. Почти същото повториха в пресата Стайнов и Велчев, Последният обвини „неотговорните среди”  (македонските организации) за войните от 1913 и 1915 г. Вместо докторът, да каже на българските общественици, че македонският въпрос, по схващанията на македонците, не е въпрос на българската държавна политика, вместо да подчертае, че македонските общественици се открояват, отделят от това схващане, да стигне поне схващането на в. „Знаме”, той, председателя на македонското емигранско движение, което има ясна позиция по тоя въпросъ плахо мънка: „не е безразлично дали нашата държава и пр,”, „нека днес нашият парламент, (нашето) правителство, (нашата) преса, (нашите) общественици да държат най-високия тон, в песента „права на малцинствата”. Македонският народен представител, водителят на емиграиското движение, който е длъжен ясно да стои на македонските позиции се идентифицирва с „нашата държава, парламент, правителство и пр.“ стига до нещо, което в македонския манталитет се казва върховизъм какъвто се оформява въ българия около чекатв на Ив Михайлов. Ако докторът политик не е почувствувал своя гаф, нека чуе радостта и задо­волството на г. Велчо Велев, който винеше в статията си македонците за българските погроми заради „правдивите мисли на К. Д. Станишев, които могат да задоволят и най-взискателните българи от Цар­ството” , т. е, и Цанкова и Стайнова и всички други които делиха Македония.

Вашата теория за нашето правителство, господине докторе, е такава на депутат отъ хюкюмата. Тя е чужда на македонците отъ Македония и на емиграцията които ще държат „най-високия тон” в македонските работи. Мъчно може да е да се прави разлика между македонски общественик и български, но все требва да се прави!