„…Борбата ще се почне след разпръсването и прогонването там от където са дошли тези своего рода външни „ Освободители,“ когато населението ще отрезвей и разбере, че в Македония не требва да има место за пропаганди, които само разединяват населението, че всички требва да действуват единодушно против тиранина, за да извоюват свобода и сносен живот. Дано само времето, когато ще настъпи съзнанието, да не бъде далеч!…“

„…Ето защо за да спре народното незадоволство, за да разедини Македонското население и да се вкара ненавист между ония, които требваше да се опълчат срещу общия неприятел, Турция намери, че най-ефикасно в случая ще бъде създаването на национални пропаганди въ Македония, Това не бе мъчно да се постигне. Известни беха вековната умраза между българите и гърците и техните разногласия. Обаче, за да се отслаби още по-вече засиления български елемант, който захвана, със своите движения, да застрашава спокойствието на страната, требваше да се създаде нов конкурент, който да пЕе да разедини компактната българска маса. Такъвъ Турция намери в лицето на сърбската пропаганда. За да се смирят, обаче, и гърците, които почнаха да заявяват некои претенции, създаде се куцовлашкия въпрос.  Най-напред се започна с удовлетворение на училищните искания, а по късно и църковните на сърбите и власите. За Турция това удовлетворение, не само че не представляваше никаква опасност, а напротив, то 6е твърде износно, защото ясно бе, че като се създадат хора възпитани от разните пропаганди, те ще всеват винаги разногласия между масата, ще си противодействуват и ще парализират по този начин  деятелността си. Резултата на всичко това не закъсне, това, което искаше Турция, днес е осъществено.

Раздорите и разцеплението между християнските народности в Македония е постигнато вече. Турция днес е много по-спокойна от преди за съдбата на Македония, защото знае, че това, което предприемат едни от християните, другите ще се противопоставят и ще го развалят…“