НАЦИОНАЛЕН КОМИТЕТ на Организираната македонска емиграция в България, № 4027, Копие.

До НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО СЪР ЕРИК ДРЪМОНД, ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА ЛИГАТА НА НАЦИИТЕ, Женева.

София, 22 Декември 1927 година

Ваше Превъзходителство,

На 10 т.м. приключи съдебното дело в Скопие, заведено от сръбските власти срещу двадесет младежи от наши роднини, повечето студенти, произхождащи от различни местности на Македония, обвинени в подривна дейност по действащият в Югославия Закон за защита на Държавата. Девет от обвиняемите бяха осъдени на тежки присъди, вариращи от 5 до 20 години лишаване от свобода, а единадесет бяха оправдани и освободени, след като претърпяха с нещастните си другари шест месеца най-тежките изпитания в затворите и полицейските участъци на сръбската полиция.

Няма да анализираме подробно, нито начина, по който е подготвен процесът в Скопие. Нито безбройните явни атаки срещу закона и надлежното раздаване на справедливостта, които бяха толерирани по време на процеса, за да не се говори за извършеното зад кулисите и мрака, където натискът и полицейският произвол са си доставяли удоволствие в придружаването на всеки политически процес при режими от вида, който в момента тегне над Македония. .. По същия начин избягваме да правим задълбочена преценка относно правната стойност на съда, постановена насред толкова много изключителни обстоятелства, противоречащи на духа, както и на буквата на законите, приети от същите хора, които цинично ги тъпчат с крака . Ако уважаемото Общество на нациите сметна за необходимо да направи своевременна справка за процеса в Скопие — като се има предвид, че това беше дело, свързано със защитата на етническите малцинства — или просто, ако в бъдеще предложи да завърши документацията по този въпрос, тогава няма да му е трудно да види, че ние по никакъв начин не сме преувеличили една реалност, много по-мрачна отколкото се смята. Основното, ако не и единственото доказателство, на което се основава обвинението, мотивирало присъдата на в Скопие, е предоставено от изтръгнатите насила самопризнания по делото, което имахме честта да представим на Ваше превъзходителство с нашето писмо от 17 септември. По време на самото съдебно разследване обвиняемите съобщават на съдиите ужасяващи подробности за инквизиторските изтезания, които полицията и властите, отговорни за разследването на процеса, им прилагат с единствената цел да бъдат изправени пред правосъдието и да направят изявления в съответствие с желанията на властите. Никой от тези, които чуха разказа на обвиняемите, включително съдиите, не се усъмни, сигурни сме, в искреността на тези мъченици – както беше потвърдено по време на процеса от засегнатите. Въпреки това съдът отчете изтръгнатите със сила самопризнания и постанови колкото тежка, толкова и несправедлива присъда,  върху девет от подведените под отговорност, за измислени престъпления, младежи.

Несправедливият и зверски характер на тази присъда е особено ясен, когато се вземат предвид моралните и политически условия, които правят възможни разпити като тези в Скопие. Неведнъж сме обръщали вниманието на Обществото на народите върху режима, създаден в Македония, поставена под сръбска власт. Този режим, който се основава на насилие и несправедливост, е неизчерпаемият източник на достойните за съжаление кървави събития, които се случват в нашата нещастна родина. Чрез ограничителните мерки и репресиите, които този режим налага, той се противопоставя в Македония на всяка легална проява на свободен живот в националната и политическата област. Странно ли е, че при тези условия дори най-миролюбивите граждани и най-малко склонните към насилствени действия, какъвто е случаят с младите хора, обвинени в процеса, който ни засяга, са изложени по всяко време да попаднат под подозрение и преследвания на подозрителните сръбски власти в Македония?

Ваше Превъзходителство,

Потърпевши от трагичната съдба, сполетяла току-що младите хора, осъдени от трибунала на Скопие и верни на дълга, наложен им от неразривните връзки, които обединяват членовете на една и съща нация, работещи за доброто на страната, ние, емигрантите от Македония в България, смирено молим уважаемото Общество на народите да потърси подходящи средства за облекчаване на положението на осъдените – като ги освободи, защото е очевидно, че тяхната вина – трябва се признае, че имат някаква – се състои единствено във факта, че те са вдъхновени от безгранична любов към родината си и са здраво привързани към каузата на своя народ. Подобна намеса от страна на Вашата висша институция би била напълно в съответствие с нейните благородни цели и би спомогнала за укрепване на вярата на потиснатите народи в нейното благотворно действие върху страните, където ревността за денационализация на някои правителства причинява зверски страдания и поражда до опасни конфликти.

Моля, Ваше Превъзходителство да приеме нашето най-високо уважение.

Президент: Д-р К.Д.Станишев

Секретар: В. Думев