Меморандум на Илинденската организация до председателя на Министерския съвет на България, 1924 г.
Илинденци за политиката на българските правителства по Македоният въпрос
Автор: К.Г.П.
Меморандум на Илинденската организация до председателяна Министерския съвет на България (София, 17 април 1924 г.),обнародван в бр. 2 на в. „20 юли“ от 20 април 1924 г.)
Г-н М-р Председателю,
Стават вече редъ случаи, когато българската държава се опитва да постави въ свои рамки течението на македонския въпрсъ. Докато се мислеше, че една силна преди 1912 гсд. България, може да решава македонския въпрось, докато обикновено явление бе да виждаме тогава опитите на държавата да направлява дейностьта на организации и емиграция — следъ станалите катастрофи, които развенчаха българската дипломация и нейните способи на освобождение — ясно до очевидность бе за всЬкиго, че македонския въпрось може да бъде отправенъ въ правия пжть само върху вЬрнитЬ насоки, които бе му начертала нЬкога Македонската Вътрешна Организация, именно насоките къмъ самостойна Македония; ясно бе, че българската държава, работеща точно въ противоположна насока — насоката на сфери и дЬлежи — не може по-нататъкъ въ нашите очи да минава за носителка на тоя въпрсъ. Ясно е съ други думи, че македонскиятъ въпросъ е международенъ въпросъ. Той е въпрсъ на България, на Сърбия, на Гърция до колкото неговото развитие засега вътрешното положение на тия държави и доколкото общества и народности, като; българите въ България, хърватите, словенцитЬ и черногорците въ Югославия и напредничавите течения въ Гърция го подпомагатъ и го тикатъ напредъ къмъ международната сцена.
Възъ основа на тоя принципъ, емиграцията на Македония, пръсната изъ България, Ромъния, Турция и Америка, ако и нЪкъде едноплеменно тЬло, политически не може да върви по насокигЬ на респективната си държава, а е носителка на собственъ политически идеалъ, който отстоява съ всички свои законни срЪдства.
А щомъ това е тока, нека еднъжъ за винаги се разбере, че емиграцията въ България, действуваща въ рамкитЪ на законнитЬ положения на страната, която е дала гостоприемство, нито може да върви по политическите задачи на българската държава, нито може да дава жертви въ името на „държавни интереси“, когато тия жертви сж за смЪтка на развитието на македонския въпросъ.
Нека веднъжъ за винаги се разбере, че български държавенъ патриотизъмъ. съ който често обичатъ да се кичатъ български държавници отъ 1890 год. и до днесъ, и македонски патриотизъмъ сж две нЪща, между които не само нема нищо общо, но които сж въ прЬмо противоречие; и ето защо, всички действия на българскитЬ правителства, насочени противъ самостойностьта на македонския въпросъ и противъ самостойното движение на емиграция, действия, макаръ и скривани задъ паравана „български държавни интереси“ — за насъ, македонцитЪ сж били и сж само нови и нови грЪхове къмъ нещастна Македония.
И ето: следъ като България биде унизена, една отъ първите нейни грижи е да търси сближението на Сърбия и, понеже една отъ жизнените нужди на България е излаза на Бепо море — явно е за всЬкиго, че това сближение съ Сърбия, която преследва сушите цели за Солунъ — е не само наложено, но и желано. Но едновременно съ това става ясно за насъ македонците, че въ името на тия „държавни интереси“, българските правителства наново вървятъ къмъ нови дележи на Балканите, вървятъ следователно диаметрално противоположно на македонския принципъ: Независима Македония. Н именно презъ тая независима само Македония, България и Сърбия могатъ да иматъ желания излазъ на Бело море, и то безъ да увреждатъ племенни и национални интереси.
Тоя малъкъ исторически набегъ ни бе необходимъ, г-нъ министъръ-председателю, за да таксуваме съ истинското имъ име всички ония мерки, които се сипятъ върху насъ отъ 1918 гол. и до днесъ, мерки които всЬки новъ день приематъ нови и нови ферми: интернирания, арести, затвори, суспендиране вестници, възбрана върху филми, спиране на събрания, панахиди и конгреси — мерки, които безспорно въ името на „държавните интереси“ единъ день ще отидатъ до разтуряне македонски организации и, на първо место — нашата, както това стана еднъжъ при кабинета на Стамболийски.
Прочее колчемъ се погледне основно, явно е за насъ, че не само тия мерки сж сериозни, ами следватъ своя начертани. пжть, за да отстранятъ въ лицето на македонската дейность всичко онова, що се изпречва предъ българската държава по пжтя на сближението й съ Сърбия, и ще следватъ тия мЪрки, или до като македонските организации станатъ, противно на своите идеали, авангардъ на българската държавна политика, или до като те се разрушатъ. Разликата въ прилагането на тия тенденции при едно или друго правителство се състои само въ тактиката: до като кабинета Стамболийски действуваше брутално, председателстсувания отъ Васъ кабинет действува или чрезъ подравяне авторитета на организациите, като често хвърля свои грехове вурху македонци, или чрезъ една система на постепенни мьрки. Малко важи че ний сме легална организация, малко значи, че съ суспендиране вестници се суспендиратъ собствени законоположения, малко значи, че съ преследване, съ законоположения, малко значи, че съ преследване, съ спиране вестници се дава видъ предъ неприятелите, че наистина има нещо конспиративно въ легалната наша организация, малко значение има най-сетне и факта, че единъ вестникъ, едно събрание, единъ филмъ не може да бъде поводъ за чужди неприятелски действия, ако международното положение не позволява подобно нЪщо, и че обратно: ако то позволява — поводи се доставятъ много лесно, ала пакъ не отъ македонски редакции, а отъ македонски граници. Да, малко значение иматъ всички тия противоречия, защото важно е цельта. А тая цель — подчиняването на македонския въпрос и македонската емиграционна дейностъ на българските държавни интереси — е историческия път на българската държава.
И ако днесъ по поводъ спирането на органа ни в-къ „Пиринъ“, ви го казваме публично, това е защото мислимъ, че изнасянето на истината е най-силния протестъ.
Тая истина изнасяме и предъ Васъ и предъ нашите другари илинденци, за да могатъ те сами да теглятъ заключенията си отъ непрекъснатите спрЪмо насъ мерки отъ страна на правителството Ви; изнасяме я, за да се тури край на легендата, че имало е некога, че има и днесъ български държавни мъже македонофили.
Едновременно съ това дължимъ да Ви заявимъ, че въ името на самостойния нашъ идеалъ, който ний не може да принасяме въ жертва на Вашите държавни тенденции, ний веднъжъ за винаги требва да бъдемъ третирани не като часть отъ българската държава, а като независимъ политически елементъ, макаръ и да сме едноплеменници и добри българи. Въ името на тая независимость, ний имаме самостойни права, както иматъ всички гости на българската държава: арменци, руси, гърци и пр. Все поради същата ричина ний успЪхме да си запазимъ македонския правописъ отъ посегателството на бившия кабинетъ, псе поради сжщитЬ причини ний искаме да се запазимъ отъ Ваши сега посегателства върху македонска преса, върху македонски организацноненъ животъ, защото, ако Ньойския договоръ пледира тия права за нашите събратя въ Сърбия и Гърция, каква ирония на съдбата е да ни се отниматъ те тукъ.
Въ името на тия наши самостойни права, въ името на международните договори, които ни разрешаватъ легалния организационенъ животъ, въ името на една по-светла идея, която ний преследваме — идеята за балканска федерация, като край на всички досегашни завоевателни и дележни аспирации, които носятъ само катастрофи и нещастия, идея, която разрешева и националните проблеми и въпроса за морски излази — ний, г-нъ министъръ-председателю, високо протестираме противъ бсички ваши посегателства спремо напълно законния характери на нашата организация и искаме пълното възстановяване всички погазени наши права! Защото, най-сетне, ако тенденциите на държавната политика не позволяватъ това, законите на страната ни го позволяватъ напълно, приемете г-нъ министьрь председателю отличната ни къмъ Васъ почитъ:
Synergie A.M.
Илинденци за политиката на българските правителства по Македоният въпрос
Автор: К.Г.П.
Меморандум на Илинденската организация до председателя на Министерския съвет на България (София, 17 април 1924 г.), обнародван в бр. 2 на в. „20 юли“ от 20 април 1924 г.)
Г-н М-р Председателю,
Стават вече редъ случаи, когато българската държава се опитва да постави въ свои рамки течението на македонския въпрсъ. Докато се мислеше, че една силна преди 1912 гсд. България, може да решава македонския въпрось, докато обикновено явление бе да виждаме тогава опитите на държавата да направлява дейностьта на организации и емиграция — следъ станалите катастрофи, които развенчаха българската дипломация и нейните способи на освобождение — ясно до очевидность бе за всЬкиго, че македонския въпрось може да бъде отправенъ въ правия пжть само върху вЬрнитЬ насоки, които бе му начертала нЬкога Македонската Вътрешна Организация, именно насоките къмъ самостойна Македония; ясно бе, че българската държава, работеща точно въ противоположна насока — насоката на сфери и дЬлежи — не може по-нататъкъ въ нашите очи да минава за носителка на тоя въпрсъ. Ясно е съ други думи, че македонскиятъ въпросъ е международенъ въпросъ. Той е въпрсъ на България, на Сърбия, на Гърция до колкото неговото развитие засега вътрешното положение на тия държави и доколкото общества и народности, като; българите въ България, хърватите, словенцитЬ и черногорците въ Югославия и напредничавите течения въ Гърция го подпомагатъ и го тикатъ напредъ къмъ международната сцена.
Възъ основа на тоя принципъ, емиграцията на Македония, пръсната изъ България, Ромъния, Турция и Америка, ако и нЪкъде едноплеменно тЬло, политически не може да върви по насокигЬ на респективната си държава, а е носителка на собственъ политически идеалъ, който отстоява съ всички свои законни срЪдства.
А щомъ това е тока, нека еднъжъ за винаги се разбере, че емиграцията въ България, действуваща въ рамкитЪ на законнитЬ положения на страната, която е дала гостоприемство, нито може да върви по политическите задачи на българската държава, нито може да дава жертви въ името на „държавни интереси“, когато тия жертви сж за смЪтка на развитието на македонския въпросъ.
Нека веднъжъ за винаги се разбере, че български държавенъ патриотизъмъ. съ който често обичатъ да се кичатъ български държавници отъ 1890 год. и до днесъ, и македонски патриотизъмъ сж две нЪща, между които не само нема нищо общо, но които сж въ прЬмо противоречие; и ето защо, всички действия на българскитЬ правителства, насочени противъ самостойностьта на македонския въпросъ и противъ самостойното движение на емиграция, действия, макаръ и скривани задъ паравана „български държавни интереси“ — за насъ, македонцитЪ сж били и сж само нови и нови грЪхове къмъ нещастна Македония.
И ето: следъ като България биде унизена, една отъ първите нейни грижи е да търси сближението на Сърбия и, понеже една отъ жизнените нужди на България е излаза на Бепо море — явно е за всЬкиго, че това сближение съ Сърбия, която преследва сушите цели за Солунъ — е не само наложено, но и желано. Но едновременно съ това става ясно за насъ македонците, че въ името на тия „държавни интереси“, българските правителства наново вървятъ къмъ нови дележи на Балканите, вървятъ следователно диаметрално противоположно на македонския принципъ: Независима Македония. Н именно презъ тая независима само Македония, България и Сърбия могатъ да иматъ желания излазъ на Бело море, и то безъ да увреждатъ племенни и национални интереси.
Тоя малъкъ исторически набегъ ни бе необходимъ, г-нъ министъръ-председателю, за да таксуваме съ истинското имъ име всички ония мерки, които се сипятъ върху насъ отъ 1918 гол. и до днесъ, мерки които всЬки новъ день приематъ нови и нови ферми: интернирания, арести, затвори, суспендиране вестници, възбрана върху филми, спиране на събрания, панахиди и конгреси — мерки, които безспорно въ името на „държавните интереси“ единъ день ще отидатъ до разтуряне македонски организации и, на първо место — нашата, както това стана еднъжъ при кабинета на Стамболийски.
Прочее колчемъ се погледне основно, явно е за насъ, че не само тия мерки сж сериозни, ами следватъ своя начертани. пжть, за да отстранятъ въ лицето на македонската дейность всичко онова, що се изпречва предъ българската държава по пжтя на сближението й съ Сърбия, и ще следватъ тия мЪрки, или до като македонските организации станатъ, противно на своите идеали, авангардъ на българската държавна политика, или до като те се разрушатъ. Разликата въ прилагането на тия тенденции при едно или друго правителство се състои само въ тактиката: до като кабинета Стамболийски действуваше брутално, председателстсувания отъ Васъ кабинет действува или чрезъ подравяне авторитета на организациите, като често хвърля свои грехове вурху македонци, или чрезъ една система на постепенни мьрки. Малко важи че ний сме легална организация, малко значи, че съ суспендиране вестници се суспендиратъ собствени законоположения, малко значи, че съ преследване, съ законоположения, малко значи, че съ преследване, съ спиране вестници се дава видъ предъ неприятелите, че наистина има нещо конспиративно въ легалната наша организация, малко значение има най-сетне и факта, че единъ вестникъ, едно събрание, единъ филмъ не може да бъде поводъ за чужди неприятелски действия, ако международното положение не позволява подобно нЪщо, и че обратно: ако то позволява — поводи се доставятъ много лесно, ала пакъ не отъ македонски редакции, а отъ македонски граници. Да, малко значение иматъ всички тия противоречия, защото важно е цельта. А тая цель — подчиняването на македонския въпрос и македонската емиграционна дейностъ на българските държавни интереси — е историческия път на българската държава.
И ако днесъ по поводъ спирането на органа ни в-къ „Пиринъ“, ви го казваме публично, това е защото мислимъ, че изнасянето на истината е най-силния протестъ.
Тая истина изнасяме и предъ Васъ и предъ нашите другари илинденци, за да могатъ те сами да теглятъ заключенията си отъ непрекъснатите спрЪмо насъ мерки отъ страна на правителството Ви; изнасяме я, за да се тури край на легендата, че имало е некога, че има и днесъ български държавни мъже македонофили.
Едновременно съ това дължимъ да Ви заявимъ, че въ името на самостойния нашъ идеалъ, който ний не може да принасяме въ жертва на Вашите държавни тенденции, ний веднъжъ за винаги требва да бъдемъ третирани не като часть отъ българската държава, а като независимъ политически елементъ, макаръ и да сме едноплеменници и добри българи. Въ името на тая независимость, ний имаме самостойни права, както иматъ всички гости на българската държава: арменци, руси, гърци и пр. Все поради същата ричина ний успЪхме да си запазимъ македонския правописъ отъ посегателството на бившия кабинетъ, псе поради сжщитЬ причини ний искаме да се запазимъ отъ Ваши сега посегателства върху македонска преса, върху македонски организацноненъ животъ, защото, ако Ньойския договоръ пледира тия права за нашите събратя въ Сърбия и Гърция, каква ирония на съдбата е да ни се отниматъ те тукъ.
Въ името на тия наши самостойни права, въ името на международните договори, които ни разрешаватъ легалния организационенъ животъ, въ името на една по-светла идея, която ний преследваме — идеята за балканска федерация, като край на всички досегашни завоевателни и дележни аспирации, които носятъ само катастрофи и нещастия, идея, която разрешева и националните проблеми и въпроса за морски излази — ний, г-нъ министъръ-председателю, високо протестираме противъ бсички ваши посегателства спремо напълно законния характери на нашата организация и искаме пълното възстановяване всички погазени наши права! Защото, най-сетне, ако тенденциите на държавната политика не позволяватъ това, законите на страната ни го позволяватъ напълно, приемете г-нъ министьрь председателю отличната ни къмъ Васъ почитъ:
Ржководно тЪло на Илнденската организация.
(Следват подписи)