Кирил Григоров Пърличев, роден на 1 Март 1875 година в град Охрид, Македония. Революционер и идеолог на ВМРО, участник в Първи конгрес на ВМОРО. Починал на 9 Февруари 1944 година в град Охрид, Македония.
Кирил Пърличев е от онези водители на Вътрешната организация, които доживяха за да оставят свои спомени за освободителното движение в Македония. Самото наименование „ 36 години във ВМРО” [1] е показател за дългосрочната връзка на автора с ВМРО, в резултат на която се градят неговите позиции по отношение на Македония. Като добавим че в по-голямата част от този период , той винаги е бил не само в управлението на Организацията, но и в центъра на събитията, не остава съмнение, че Пърличев е един от онези, които посветиха живота си на революционната идея. Кирил Пърличев е единственият, който в подкрепа на тезите си е публикувал стотици първостепенни документи. Тези безспорни доказателства, обективно разкриват процесите във ВМРО, протекли четири десетилетия след нейната рождена дата. Не е тук мястото за разкриване значението на Пърличев в революционното дело, [2] но достатъчно е да споменем само фактите, че той е от създатели на Вътрешната организация, делегат на учредителния конгрес в Солун 1896 година и единствения от всички тези делегати, преживял последващите бурни събития и отново номиниран за делегат на последния общ конгрес на ВМРО през 1925 година. Като четник и войвода, Пърличев е участник в бойните редици на революционерите, но силата му не е само в пушката. Той се доказва като един от идеолозите на ВМРО. През 1904-1905 е помощник на Христо Матов в създаването на поредица от програмни документи разясняващи цялостно идеологическата доктрина на Вътрешната организация, която неотстъпно пропагандира и защитава до края на живота си. След края на Световната война, като задграничен представител, е от политическите ръководители на ВМРО. Само тези кратки щрихи, върху образа на Пърличев, са достатъчни за да придаде съответната значимост на представените от него становища, включително и на това, което засяга същността на автономията като политическа цел на ВМРО.
След неуспеха на Илинденското въстание настъпва съществен разнобой в редиците на революционното движение. Формират се различни гледни точки довели до оформянето на течения в Организацията, опитващи се да изградят своя разпознаваща се идеология. Условията налагат групата около Даме Груев да внесе разяснения върху своето виждане за цялостна същност на ВМРО. С тази задача се заема Христо Матов, който с помощта на Кирил Пърличев, през Януари 1904, поставя началото на поредицата от писания, наречена „ Македонска революционна система”, целящи да очертаят идеологическата рамка на Вътрешната организация. Написаното от Матов и Пърличев се публикува след обсъждане от всички ръководители подкрепящи групата. Така се доизграждат теоретичните основи на ВМРО, които съмишлениците на Груев, Матов и Пърличев ще следват през идните десетилетия. [3]
Като съидейник на Христо Матов и сътрудник в изграждане на теоретичните основи на Вътрешната организация, възгледите на Кирил Пърличев не биха могли да се различават от тези на признатия идеолог, но в спомените си Пърличев прави някои уточнения със съществено значение. Според Матов-Пърличев, целта на ВМРО е да предизвика европейска намеса, последица от която ще бъде едно автономно управление. Съдейки по призивите на задграничните представители, от 1903 година, за помощ от държавата на българите, може да твърдим, че Княжеството е първият избор за съюзник. На друго мнения са групата формирана от изтъкнати войводи около Пере Тошев, Гърче Петров, Сандански, Чернопеев и др. , с идеолог Димо Хаджидимов. Тези дейци призовават автономията да се извоюва от самото население чрез революция, без да се разчита на чужда намеса, включително и на Княжеството. [4] През следващите десетилетия, различие във визията на двете течения не само няма да бъдат преодолени, но ще се задълбочават. Относно автономията важно е да се отбележи, че и двете течения имат различно виждане за нейната същност, но не развиват тезата за автономията като тактика или етап целящ присъединение към Княжеството.
Съдбата определя на Пърличев да бъде единствения участник на „ първия” и „последния” от общите конгреси на ВМРО. Така условно биха могли да бъдат наречени конгресите на Организацията, състояли се през 1896 година в Солун и 1925 година в село Сърбиново/ днес Брежани/. След прочит на пърличевите спомени се изясняват причините, поради които ръководителите на ВМРО, повече от три десетилетия след създаването на Вътрешната организация, поддържат идеята за политическа автономия, като през 1925 година окончателно я формулират като самоуправление. Колкото и късно да се e достигнало до това уточнение, каквито и да са били причините за да бъде то добавено, факта е, че водачите на организацията заявяват в устава на ВМРО, че тяхната цел е не само да придобие политическа автономия , но и Македония да се управлява сама. Всъщност това е становището на Матов-Пърличев от 1904 година, което предвижда, след постигане на местното самоуправление, ВМРО да се оттегли от управленчески позиции и населението в Македония само да решава своето политическо бъдеще. Изричното вписване в устава на Организацията, от 1925 година, че автономията е самоопределение, е безспорно доказателство за тридесет годишната традиция в отношение на ръководителите на ВМРО към същността на автономията. [5]
[1] Пърличев, К. 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. С., 1999, 640 с.; http://parlichev.com/
[2] Анастас Лозанчев, един от най-издигнатите личности в Организацията, основател и главен деец на ВМРО в Битоля: „ – Тебе добър път и след благополучното пристигане да можеш да направиш това, което не са могли да направят толкова други, а още повече други са могли да развалят. Ти си едничкия подир Делчев, който толкова много знаеш от вътрешния живот.”/ Спомени… Лозанчев до Пърличев 11.03.1902, с.389. /
Самият Гоце Делчев, единствения на когото вътрешните са имали доверие да поверят „ мисстоунките”, от своя страна, е прехвърлил това доверие към Пърличев, на който поверява част от това „съкровище”./ Спомени…. с.50
Трябва да се отбележи, че Кирил Пърличев е не само един от създателите на Вътрешната организация, но е и на предната боева линия. Включва се в четническото движение, още през 1895 година; лежи в охридския и битолския затвор ; четник в четата Методи Патчев; участник в Илинденското въстание и т.н.
[3] През 1904-1905 година, когато Христо Матов разработва теоретическите основи на ВМРО в „Революционна система“ той се е съветвал с Пърличев. Може да се каже, че написаното там до някъде е дело и на Пърличев и със сигурност, че идеологията е обща. Като пример може да се посочи Януари 1904 година когато Матов е оставил една бележка до Пърличев. „ Аз няма да излизам. Върши ти.” Освен това двамата свободно обсъждат всички книги на Матов, преди те да бъдат дадени за печат./ Спомени…с. 88, с.91/
[4] Матов и групата ръководители около него посочват, че автономията ще се „ добие” т.е със своята дейност ВМРО цели да предизвика европейска намеса, последица от която ще бъде едно автономно управление. Групата около Димо Хаджидимов – т.е сречани – призовават да се извоюва чрез революция от самото население, без да се разчита на чужда намеса. Това уточнение има значение защото и в двете идеологически течения не осланят на Княжеството и не предвижда присъединяване към Княжество България. / Спомени …с. 71/
[5] В устава от 1925 година в член първи- цел е вписано: Вътрешната Македонска Революционна Организация има цел да обедини разделена Македония в нейните географски граници и да извоюва пълна политическа автономия“( самоуправление) за нея ( виж политически граници). И за да няма съмнение кои са тези политически граници е приложена карта, която включва Пиринска, Вардарска и Егейска Македония.
Synergie A.M.
автономия или присъединение
Автор: К.Г.П.
Кирил Григоров Пърличев, роден на 1 Март 1875 година в град Охрид, Македония. Революционер и идеолог на ВМРО, участник в Първи конгрес на ВМОРО. Починал на 9 Февруари 1944 година в град Охрид, Македония.
Кирил Пърличев е от онези водители на Вътрешната организация, които доживяха за да оставят свои спомени за освободителното движение в Македония. Самото наименование „ 36 години във ВМРО” [1] е показател за дългосрочната връзка на автора с ВМРО, в резултат на която се градят неговите позиции по отношение на Македония. Като добавим че в по-голямата част от този период , той винаги е бил не само в управлението на Организацията, но и в центъра на събитията, не остава съмнение, че Пърличев е един от онези, които посветиха живота си на революционната идея. Кирил Пърличев е единственият, който в подкрепа на тезите си е публикувал стотици първостепенни документи. Тези безспорни доказателства, обективно разкриват процесите във ВМРО, протекли четири десетилетия след нейната рождена дата. Не е тук мястото за разкриване значението на Пърличев в революционното дело, [2] но достатъчно е да споменем само фактите, че той е от създатели на Вътрешната организация, делегат на учредителния конгрес в Солун 1896 година и единствения от всички тези делегати, преживял последващите бурни събития и отново номиниран за делегат на последния общ конгрес на ВМРО през 1925 година. Като четник и войвода, Пърличев е участник в бойните редици на революционерите, но силата му не е само в пушката. Той се доказва като един от идеолозите на ВМРО. През 1904-1905 е помощник на Христо Матов в създаването на поредица от програмни документи разясняващи цялостно идеологическата доктрина на Вътрешната организация, която неотстъпно пропагандира и защитава до края на живота си. След края на Световната война, като задграничен представител, е от политическите ръководители на ВМРО. Само тези кратки щрихи, върху образа на Пърличев, са достатъчни за да придаде съответната значимост на представените от него становища, включително и на това, което засяга същността на автономията като политическа цел на ВМРО.
След неуспеха на Илинденското въстание настъпва съществен разнобой в редиците на революционното движение. Формират се различни гледни точки довели до оформянето на течения в Организацията, опитващи се да изградят своя разпознаваща се идеология. Условията налагат групата около Даме Груев да внесе разяснения върху своето виждане за цялостна същност на ВМРО. С тази задача се заема Христо Матов, който с помощта на Кирил Пърличев, през Януари 1904, поставя началото на поредицата от писания, наречена „ Македонска революционна система”, целящи да очертаят идеологическата рамка на Вътрешната организация. Написаното от Матов и Пърличев се публикува след обсъждане от всички ръководители подкрепящи групата. Така се доизграждат теоретичните основи на ВМРО, които съмишлениците на Груев, Матов и Пърличев ще следват през идните десетилетия. [3]
Като съидейник на Христо Матов и сътрудник в изграждане на теоретичните основи на Вътрешната организация, възгледите на Кирил Пърличев не биха могли да се различават от тези на признатия идеолог, но в спомените си Пърличев прави някои уточнения със съществено значение. Според Матов-Пърличев, целта на ВМРО е да предизвика европейска намеса, последица от която ще бъде едно автономно управление. Съдейки по призивите на задграничните представители, от 1903 година, за помощ от държавата на българите, може да твърдим, че Княжеството е първият избор за съюзник. На друго мнения са групата формирана от изтъкнати войводи около Пере Тошев, Гърче Петров, Сандански, Чернопеев и др. , с идеолог Димо Хаджидимов. Тези дейци призовават автономията да се извоюва от самото население чрез революция, без да се разчита на чужда намеса, включително и на Княжеството. [4] През следващите десетилетия, различие във визията на двете течения не само няма да бъдат преодолени, но ще се задълбочават. Относно автономията важно е да се отбележи, че и двете течения имат различно виждане за нейната същност, но не развиват тезата за автономията като тактика или етап целящ присъединение към Княжеството.
Съдбата определя на Пърличев да бъде единствения участник на „ първия” и „последния” от общите конгреси на ВМРО. Така условно биха могли да бъдат наречени конгресите на Организацията, състояли се през 1896 година в Солун и 1925 година в село Сърбиново/ днес Брежани/. След прочит на пърличевите спомени се изясняват причините, поради които ръководителите на ВМРО, повече от три десетилетия след създаването на Вътрешната организация, поддържат идеята за политическа автономия, като през 1925 година окончателно я формулират като самоуправление. Колкото и късно да се e достигнало до това уточнение, каквито и да са били причините за да бъде то добавено, факта е, че водачите на организацията заявяват в устава на ВМРО, че тяхната цел е не само да придобие политическа автономия , но и Македония да се управлява сама. Всъщност това е становището на Матов-Пърличев от 1904 година, което предвижда, след постигане на местното самоуправление, ВМРО да се оттегли от управленчески позиции и населението в Македония само да решава своето политическо бъдеще. Изричното вписване в устава на Организацията, от 1925 година, че автономията е самоопределение, е безспорно доказателство за тридесет годишната традиция в отношение на ръководителите на ВМРО към същността на автономията. [5]
[1] Пърличев, К. 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. С., 1999, 640 с.; http://parlichev.com/
[2] Анастас Лозанчев, един от най-издигнатите личности в Организацията, основател и главен деец на ВМРО в Битоля: „ – Тебе добър път и след благополучното пристигане да можеш да направиш това, което не са могли да направят толкова други, а още повече други са могли да развалят. Ти си едничкия подир Делчев, който толкова много знаеш от вътрешния живот.”/ Спомени… Лозанчев до Пърличев 11.03.1902, с.389. /
Самият Гоце Делчев, единствения на когото вътрешните са имали доверие да поверят „ мисстоунките”, от своя страна, е прехвърлил това доверие към Пърличев, на който поверява част от това „съкровище”./ Спомени…. с.50
Трябва да се отбележи, че Кирил Пърличев е не само един от създателите на Вътрешната организация, но е и на предната боева линия. Включва се в четническото движение, още през 1895 година; лежи в охридския и битолския затвор ; четник в четата Методи Патчев; участник в Илинденското въстание и т.н.
[3] През 1904-1905 година, когато Христо Матов разработва теоретическите основи на ВМРО в „Революционна система“ той се е съветвал с Пърличев. Може да се каже, че написаното там до някъде е дело и на Пърличев и със сигурност, че идеологията е обща. Като пример може да се посочи Януари 1904 година когато Матов е оставил една бележка до Пърличев. „ Аз няма да излизам. Върши ти.” Освен това двамата свободно обсъждат всички книги на Матов, преди те да бъдат дадени за печат./ Спомени…с. 88, с.91/
[4] Матов и групата ръководители около него посочват, че автономията ще се „ добие” т.е със своята дейност ВМРО цели да предизвика европейска намеса, последица от която ще бъде едно автономно управление. Групата около Димо Хаджидимов – т.е сречани – призовават да се извоюва чрез революция от самото население, без да се разчита на чужда намеса. Това уточнение има значение защото и в двете идеологически течения не осланят на Княжеството и не предвижда присъединяване към Княжество България. / Спомени …с. 71/
[5] В устава от 1925 година в член първи- цел е вписано: Вътрешната Македонска Революционна Организация има цел да обедини разделена Македония в нейните географски граници и да извоюва пълна политическа автономия“( самоуправление) за нея ( виж политически граници). И за да няма съмнение кои са тези политически граници е приложена карта, която включва Пиринска, Вардарска и Егейска Македония.