Кирил Пърличев разбира революцията като саможертва. Не еволюцията, а революцията може да измие срама на робското минало.

. Вестник Борец бр.11, 1896 г. град Воден Македония.

 

„Да положим, другари, всичките си усилия, щото да вдъхновим народа в истински революционен дух, да го сплотим, да го подготвим към самопожертвувание, за да измием  еволюционен дух, да го сплотим,  за да измием срамното си леке и да оставим на потомците си едно драгоценно наследство – свободата, а не да ни кълнят горчиво, както ние кълнем бащите и дедовете си, за дето са ни оставили такъво едно срамно наследство – вечно рабство.“

 

 

Голямо е значението на писмената агитация за нас. Не сме първи, които констатираме нейното влияние върху народите, когато се касае да се вдъхне и вкорени една идея.

Но не за всеки народ е достъпна писмеността. Редки са народите, у които целокупното население се влияе от писмената агитация. В това отношение ние сме един от най-назад останалите народи. Ето защо, свестните работници трябва по-трезво да погледнат върху длъжностите, които им налагат днешните обстоятелства, като агитатори между народа , като разпространители на една свята идея.

Въстанието, братя, е свята идея! В него е нашето спасение!

Свестните работници към въстание трябва да приготвят народа!

Преди сто години беше захванато едно от най-голямите въстания във света; то беше Френската революция. За да се подготви то, трябваше да се появат и се появиха революционери, които чрез печата вкорениха в народа началата на революцията. И сполучиха! Стреснаха света ! Падна самодържавието и дойде республиката !

Ние пък не можем да водим открито борбата за свобода; не можем да пишем явно във вестници и да проповядваме на публични места, кои са началата на въстанието.

Ето защо трябва всеки съзнат работник да се нагърби с високата задача да бъде посредник между носящите се идеи и народа; да обобщава на народа тия идеи, да ги вкорени в него и да го срастне с них. Знае се каква трябва да бъде подготовката на народа за предстоящето ни въстгание. Вярваме,че няма свестен работник по Дялото, който да не знае длъжностите на народа към святата цел.

Нека, следоватално, всеки един такъв работник да готви народа към изпълнение на длъжностите си. Нека избира най-лесни и практически начини, по които да се припомнят на народа тия му длъжности и да го готви така, щото да бъде всякога готов да си изпълнява тия длъжности.

Да положим, другари, всичките си усилия, щото да вдъхновим народа в истински революционен дух, да го сплотим, да го подготвим към самопожертвувание, за да измием  еволюционен дух, да го сплотим,  за да измием срамното си леке и да оставим на потомците си едно драгоценно наследство – свободата, а не да ни кълнят горчиво, както ние кълнем бащите и дедовете си, за дето са ни оставили такъво едно срамно наследство – вечно рабство.

Другари! Не знаем денят, когато ще протръби ангел – предвестител с тръбата за святото въстание; не знаем денят, когато ще забие камбаната за да ни предизвести наближаванието на свещенната революция; – не знаем кога ще дойде денят, ние знаем само, че този ден ще дойде. Затова нека бъдем всякога нащрек, нека изпълним предварително всичките си длъжности, та да бъдем чисти и ответни, а не задремали, както неприготвените девици, които закъсняха и им се затвориха небесните врата.

“ ИМЕЯЙ УШИ СЛИШАТИ ДА СЛИШЕТ“

Предишна публикация

Следваща публикация

© 2021 All Rights Reserved.Created by Synergie A.M.