“  Между българското правителство и македонското движение недоверието винаги е съществувало. Правителството непрекъснато страда от съмнението, че комитаджиите могат да го въвлекат във вътрешни и международни усложнения. В момента, когато Македония предстои да бъде освободена, се прави всичко възможно да се попречи на самите македонци да имат някакъв дял в това освобождаване. Причината може да се корени отчасти в представата за подялбата на Македония, залегнала в договорите, но неизвестна на широката публика. Във всеки случай 15 хиляди македонски доброволци, които можеха да се бият в родна Македония, близо до техните домове, бяха задължени да прекарат цялата война при Чаталджа и Булаир. Така е намален до минимум броят на неудобните свидетели при работата по денационализацията на Македония, а завземането на покорената страна от сръбските и гръцките войски е улеснено до възможно най-голяма степен. Ако целта на тази тактика е била да се улесни подялбата на Македония, то резултатите я надхвърлят: получи се загубата на Македония в полза на останалите съюзници. Страхът от едно истинско освобождаване на македонския народ доведе до това той да бъде завоюван от съперниците. През м. януари македонските легионери на генерал Генев повдигат обвинение срещу българското правителство, че излъгало народа и „продало Македония“. Всъщност правителството излъга само себе си. „

Carnegie Endowment for International peace, REPORT OF THE INTERNATIONAL COMMISSION. To Inquire into the causes and Conduct OF THE BALKAN WARS, PUBLISHED BY THE ENDOWMENT WASHINGTON, D.C. 1914, р.  58-59