Към въпроса за отлагането на VII общ редовен конгрес на ВМРО и причините за това. Изходът  според ЗП.

21. 2 януари 1928 г. Едно писмо от К.Пандов / К. Пърличев/ до Ив. Михайлов / Деянов /

Драги Деянов,

Ето аз ти отговарям три дена след като съм получил писмототи от 3.V., значи не рискувам да съм сторил някой гаф поради прибързаност, увлечение или страст.           

Ако е срамота-а срамота е -повече да стоим и да се отклоняваме от дълга си и то не само когато врагът безмилостно изтребява народа ни, а когато и моралът се руши безнаказано, – то нека установим добросъвестно някои факти, които ще осветлят въпроса за истинските причини и виновниците по несвикването на конгреса.

1. Освен решението на ЦК по принцип да се свика конгрес каква друга обща стъпка направихте/вие от ЦК б.м./ за изпълнението на това си решение освен окръжното до окръжните комитети, в което предписвате максимума делегати за всеки окръг, като пожелавате изборите да се проведат в 7 дневен срок. /
2. От датата на решението ви до днес, 6-ти май, колко и кои окръзи произведоха избори / за делегати б.м./ и кои окръзи и защо не са произвели избори.
3. Колко време е изтекло до сега от оставената без последствие покана на гл. счетоводител за преглед на натрупаните доклади и преписки по смитките на Организацията за толкова изтекли месеци,- една работа, която и по многократните в последствие молби на натоварения от чл-те на ЦК /Протогеров ,б.м./ да изработи финансовия отчет за конгреса, е належаща като един етап, даже като условие за подготовката наконгреса. Не е ли верно , че ако днес всичко друго беше приготвено за цонгреса, за зсвикването му щеха да ни са потребни още десет дена само поради обструкцията, която се прави на счетоводството?
4. Всички, до които съм се адресирал аз и другарите ми за свикването на конгреса,-а това са  членовета на ЦК, самия ЦК, защото само те, а не друг свиква конгрес,-и ние /XYZ т.е. членовете на ЗП, б.м./ можехме да си мълчим до деньт, в който ЦК изпълни своя дълг, -поотделно отговарят, че не са готови да сторят това; но при все туй, май ще преполови, а О-та все още очаква конгрес. Кои са, прочее, които спъват свикването му?
5. Всички сме вече съгласни на предконгресни срещи, но ти поставя условия. Аз не считам непорядъчно, некавалерско, още по-малко нечестн когато некой мотивирано се откаже от едно по-раншно свое мнение. Докогато не е извършена решителната и безвъзвратна стъпка, все има време да се предупреди, да се корегира човек. Представи си положението, ако Тодор бе рекъл да държи неуклонно на своето и след връщането си от Виена.
6. Думите, които приписваш на Петйо , аз не съм ги чул от него и той ти ги е разяснил и изтълкувал въ завчерашната ви среща. Въпросите до сега разглеждани въ предконгресни съвещателни срещи, са бивали така поддържани в конгресите, както ги е възприемало болшинството в тия съвещания. На срещата у Пиперевски ЗП не ви е давало мнение като институт. Там не е взимано и решение; но изказаното от по-вечето другари мнение там можеше и щеше непременно да остане задължително/за всички присъствующи, както е било и по- рано, ако в следующата среща тая база,тъй благодатно практикувана до тогава, не беше неочаквано отхвърлена по твой повод,
7. И до тоя момент аз не виждам друг изход от задънената улица, освен оная на съвещанията върху здравата база на разбирателството.

6.V.1928 г.                                                                                    К. Пандов

Пояснителна прибавка: Решението на ЦК, за което става дума в т.2 от това писмо, бе взето в началото на март. В поставяния от ЦК 7 дневен срок и във всеки случай до май същата година окръжни избори за делегати бяха станали във всички революционни окръзи освен в Скопския. Михайлов се бавеше, протакаше, шикалкавеше. Той протестираше защо битолчани бяха избрали 11 души, както им позволяваше устава, а не 4 както беше възприел ЦК по настояване на Михайлов. Той не можеше да се помири с мисълта, че и членовете на ЗП бяха избрани за делегати  и питаше дали те ще приемат тоя избор, който той наричаше „ панаир“. Той беше вън от себе си и поради избора на Солунския окръжен комитет, който избор даде в резултат 7 делегати, на колкото имаха право солунци според устава, а не двама както предписваше, разбира се, правилно окръжното на ЦК.

Върху т.3 и т. 4 от писмото – Михайлов избегваше съвместното преглеждане на сметките защото неговите не бяха още готови и чисти, та имаше нужда, от време на време, за много пръснати от него организационни суми; едно грамадно неоправдано разходно перо от 600 и толкова хиляди лева оставаше в тежест на Страхил Развигоров, което поставяше Михайлов също в неприятно положение и го караше да отбегва; неотчетен оставаше с десетки хиляди лева и Карайорданов, друг любимец на Михайлов, и пр. / Виж по това протокол на главния счетоводител от месец май 1928 година/

От друга страна съвсем нежелателен  и неприемлив за Михайлов се очертаваше един конгрес с пълно число делегати и за да го осуети нужен му бе план и подготовка.  През туй време той прави опити да привлече Г .п. Христова и двамата да свикат конгреса. През същото време той допуска и една несполука в своите разчети, гледаше да се преосигури. За тая цел му бяха нужни организационното оръжие , материали и парични средства, а за да постигне това нужно му беше същи тъй време.

Юни 1931 г. К.П.