Истина ли са истините на Антон Страшимиров? – Пърличеви

Македонците българи ли са или българите са македонци?

Автор: К.Г.П.

Всички ние знаем, че македонците са българи, но от това, което е написал Страшимиров излиза, че те са по-българи от останалите българите. Дори да са верни съжденията на автора, днес те не са актуални, защото след създаването на Берлинска България посочените от Страшимиров предимства бързо се стопиха. Гражданите, попаднали в определените от великите сили граници на трибутарното Княжество България, изградиха своя държава, а българите извън княжеските държавни граници останаха без политически права, граждански и културни институции. В отсъствие на национални опори българите в Македония статистически са заличени. От 1 032 233, според статистиката на В. Кънчев от 1900 г. във Вардарска Македония се оказаха само 3 504 души, според официалната статистика на РСМ през 2021, а в Егейска Македония не се отчита съществуване на македонски българи. Тази численост на македонските българи не се оспорва официално от българската държава и ако възприемем това държавно становище, тогава отпада необходимостта да се връщаме към тезата на Страшимиров за етническото предимство на македонските българи, но остава един много неудобен въпроса – Къде се загубиха 1 028 729 българи. Най-удобно е да приемем широко разпространената теза, че всички те са жертва на великите сили и подлите съседи, така за нас остава утешението, че държавата майка ще насочи много по-голям ресурс към много по-малък брой българи останали извън нейните политически граници. И да се надяваме, че с получаване на държавната подкрепа те ще спазват директивите и няма да действат самостоятелно, така както в миналото се опитваха да правят техните предци от ВМРО.

„Eдинъ италианецъ – съ далечна мисъль и добъръ познавачъ на земитѣ и народа ни – вече два пѫти въ периодичния печатъ на своята страна излѣзе съ смѣло твърдѣние: Македония е митрополия на българитѣ…Изглежда, че за насъ е важна само политиката, – не и истинитѣ. . . А така не се отива далечъ! Историята и новитѣ проучвания установяватъ:

1) че българската национална култура се заражда и се чертае прѣзъ цѣло хилядолѣтие въ Македония;

2) че когато политическата ни мощь, слѣдъ първото българско царство, упада въ земитѣ на изтокъ и сѣверъ, тя продължава въ Македония;

3) че при двойното робство подъ турци и гърци българската национална и политическа цѣлость се застѫпва отъ Охридската патриаршия;

4) че българския ренесансъ – книга, училище, черква – почва пакъ въ Македония;

5) че въ Македония нѣма нито едно поселище отъ сѣвернитѣ и източни български области, а послѣднитѣ сѫ гѫсто прошарени съ малки и големи села и паланки отъ прѫселенци изъ Македония;

6) че по-голѣмата часть отъ населението на българската столица и днесъ е македонско и

7) че сѫщо и по–голѣмата часть на българската интелигенция – до неотдавна бѣше отъ македонски уроженци.

Нѣма богоизбрани народи на земята, както нѣма и богоизбрана часть отъ единъ народъ. Горнитѣ истини чакатъ своето позитивно обяснение…

Турското нахлуване върви по Марица, прѣхвърля централния Балканъ и стига Дунава. И по тази черта българитѣ изчезватъ: по нея се стелятъ просторнитѣ колонии отъ малоазийси турци. А по сѫщата черта вървятъ по–нататъшнитѣ напори върху турцитѣ отъ унгарци, поляци, нѣмци и руси. Затова и турцитѣ по свой редъ биватъ тукъ разреждани и разорявани.

Така новото врѣме намира етнографичната карта на нашитѣ земи такава, каквато я даде напослѣдъкъ „Льо Матенъ„: чисто български области се указватъ само западнитѣ и югозападнитѣ ни земи.

При освободителната руско-турска война сърбитѣ ни заграбиха Нишкия санджакъ и направиха всичко, за да го денационализиратъ. Чисто български земи останаха Софийско и Македония.

Какво прѣдстоинаплеметони, акоединъденьсевидимълишениетнографичноиотъМакедония?…“/ Антон Страшимиров – „Истини“, в. „Зора“, брой 24, София, 1919 година /