Христо Попкоцев/ Коцов/, роден на 5 януари 1869 година в Ново село, Щипско, Македония. . Участник в Първи конгрес на ВМОРО. Починал на 30 април 1933 година във Варна
На Христо Попкоцев дължим признание за разкриване подробностите по възникване на идеята за автономия на Македония. Те са изложени в отделна глава на спомените му наречена „Идеята за автономна Македония“ и безспорно отразяват, не само неговото, но и отношение на основателите на революционната организация по този изключително важен въпрос. Тук ще посочим кратък откъс от написаното, който е достатъчно изчерпателен и не се нуждае от допълнителен коментар: „….Тогава се отвориха очите на всички македонци, че Maкедонският въпрос ще се разреши не от вън, с нахлуване на чети, а от вътре. За тая цел необходимо бе да се заработи вътре, вътре, да се организира и революционизира народната маса за да може един ден силата на въоръжената борба да извоюва свободата. Тогава се усвои от всички лозунга АВТОНОМНА МАКЕДОНИЯ Там, в София, беше и Д. Груев, който беше дошел да осветли Китанчева в други, че основа на революционната организация е вече турена вътре и че требва всички усилия и вътре и вън да се насочат към едничката цел — автономията. Тая формула, изразена най-напред от Китанчева, се считаше най-умната и най-възможна, която най-скоро и най-лесно би могла да бъде постигната. Мислеше се, че тя ще бъде възприета от европейската дипломация и не би срещнала голяма съпротива и от страна на сърбите и гърците, защото те би компрометирали претенциите си, че имат сънародници в Македония ако рекат да се противопоставят на техната свобода чрез автономията. Тогава се мислеше, че тя е най-пригодна да помири съперничеството на балканските държави и дори да ги доведе до един съюз в който Македония да влезе като самостойна държава и в такъв случай борбата за надмощие между тех ще престане, а в същото време и ежбите, изкуствено подклаждани от вън,, между разните народности в Македония, би престанали. Нещо повече: всички те биха се наредили около знамето на автономията и с общи сили и средства биха извоювали по-лесно свободата си. В едно събрание от 30—40 души Китанчев и Груев развиха горните мисли и всички единодушно рошиха да издигнат знамето на автономията и да не позволяват за напред да се правят опити с чети от вън или по друг начин да се предизвикват движения, които би били полезни само за инспираторите им, а не и за населението вътре. Реши се да се посветят всички сили и средства за тайното организиране на населението и само когато организацията се счете достатъчно силна, да се почне явната въоръжена борба, която да предизвика намесата на Европа и на балканските държави.“ [1]
[1] Христо Попкоцев. Страници от спомените ми. Сп. Македония, С., 1922, с. 39-40
Synergie A.M.
автономия или присъединение
Автор: К.Г.П.
Христо Попкоцев/ Коцов/, роден на 5 януари 1869 година в Ново село, Щипско, Македония. . Участник в Първи конгрес на ВМОРО. Починал на 30 април 1933 година във Варна
На Христо Попкоцев дължим признание за разкриване подробностите по възникване на идеята за автономия на Македония. Те са изложени в отделна глава на спомените му наречена „Идеята за автономна Македония“ и безспорно отразяват, не само неговото, но и отношение на основателите на революционната организация по този изключително важен въпрос. Тук ще посочим кратък откъс от написаното, който е достатъчно изчерпателен и не се нуждае от допълнителен коментар: „….Тогава се отвориха очите на всички македонци, че Maкедонският въпрос ще се разреши не от вън, с нахлуване на чети, а от вътре. За тая цел необходимо бе да се заработи вътре, вътре, да се организира и революционизира народната маса за да може един ден силата на въоръжената борба да извоюва свободата. Тогава се усвои от всички лозунга АВТОНОМНА МАКЕДОНИЯ Там, в София, беше и Д. Груев, който беше дошел да осветли Китанчева в други, че основа на революционната организация е вече турена вътре и че требва всички усилия и вътре и вън да се насочат към едничката цел — автономията. Тая формула, изразена най-напред от Китанчева, се считаше най-умната и най-възможна, която най-скоро и най-лесно би могла да бъде постигната. Мислеше се, че тя ще бъде възприета от европейската дипломация и не би срещнала голяма съпротива и от страна на сърбите и гърците, защото те би компрометирали претенциите си, че имат сънародници в Македония ако рекат да се противопоставят на техната свобода чрез автономията. Тогава се мислеше, че тя е най-пригодна да помири съперничеството на балканските държави и дори да ги доведе до един съюз в който Македония да влезе като самостойна държава и в такъв случай борбата за надмощие между тех ще престане, а в същото време и ежбите, изкуствено подклаждани от вън,, между разните народности в Македония, би престанали. Нещо повече: всички те биха се наредили около знамето на автономията и с общи сили и средства биха извоювали по-лесно свободата си. В едно събрание от 30—40 души Китанчев и Груев развиха горните мисли и всички единодушно рошиха да издигнат знамето на автономията и да не позволяват за напред да се правят опити с чети от вън или по друг начин да се предизвикват движения, които би били полезни само за инспираторите им, а не и за населението вътре. Реши се да се посветят всички сили и средства за тайното организиране на населението и само когато организацията се счете достатъчно силна, да се почне явната въоръжена борба, която да предизвика намесата на Европа и на балканските държави.“ [1]
[1] Христо Попкоцев. Страници от спомените ми. Сп. Македония, С., 1922, с. 39-40