Христо Апостолов Матов, идеолог на ВМРО, роден на 4 Май 1869 година в гр. Струга, Македония. Участник в Първи конгрес на ВМОРО. Починал на 10 Февруари 1922 година в София.
Христо Матов революционер, литератор, фолклорист, поет и отличен стрелец е една от изключителните личности на Възраждането. На него дължим „Основи на Вътрешната революционна организация”, [1] малко, но незаменимо писание, даващо автентичен образ на Вътрешната организация и посочващо безспорните постулати върху които са градени темелите на революционното движение. Като основни принципи на Вътрешната революционна организация са посочени: автономията, вътрешността, революционната борба, политико-икономическата почва, самостойността/ независимостта/. С десетилетия „ матовите закони“ са възприемани от лидерите на ВМРО като конституция на Организацията и са идеологическата основа върху която тя бе изграждана. В тяхната рамка се вмества и разбиранията на революционера свързани с политическата автономия на Македония. Те са неразривно свързани с основната теза на идеолога, че ВМРО е самостоятелна организация, разчита на пред всичко на местното население и се стреми от негово име да постигне отделяне от централната власт под формата на политическа автономия. Визията на Матов за автономията е от особено, поради авторитета на водещ идеолог, който той си е извоювал всред революционните среди. С основание, бихме могли да твърдим, че матовите разбирания, включително и това за автономията, са общ знаменател за мнозинството от революционерите.
За разлика от двете основни поставтономни хипотези, че политическата автономия е етап за присъединение на Македония към Княжество България или начало на нова независима държава на Балканите, Христо Матов дава друга интерпретация на тази важна тема, много по различна от общоприетите. Накратко казано, според Матов, целта на ВМРО не може да бъде нищо повече от постигане на самоуправление. Автономията не означава нито независима Македония, нито присъединяване към България. [2] Матов разглежда автономията в нейната дефинитивна същност като самоуправление, чрез което местното населението да постигне възможност за самостоятелни решения относно икономическото организиране и политическото бъдеще на Македония. Идеята на Христо Матов е чрез революция да се постигне пълна политическа автономия автономно управление автономията да доведе до онази степен на самостоятелност, която не допуска външна намеса включително и от ръководителите на Организацията. В своята брошура „ Писма за Македония“ Христо Матов аргументирано изтъква всички свои доводи, за да защити тезата: Безсмислено е да си поставят македонските революционери цел по-далечна от автономията (било присъединение, било независимост“. [3] Според разбиранията на Матов ролята на независимата Вътрешна организация се изчерпва след достигане на крайната цел-автономията: „ Водителите на Вътрешната организация, па били те 200-300 души, не могат да се налагат на свободните граждани да им казват: „ Ние ви освободихме, ама за независимост или присъединяване, ако не…” [4] С тези свои съждения Матов е от малцината предвиждащи с настъпването на автономията, дейците на Вътрешната организация да се откажат от своята революционна дейност и да останат без резервации в бъдещето управление. На практика подобна философия не би могла да придобие разбиране и популярност всред действащите македонски революционери. Точно обратно една част от тях ще подържат тезата за отделянето на Македония в самостоятелна политическа единица, а друга за нейното присъединяване към България. Към последната група се числи и войводата Милан Матов, по-малък брат на Христо. Той също дава своята гледна точка за същността на автономията. В спомените си Милан Матов е акцентирал на тази тема. [5] Там Дамян Груев и Христо Матов, са представени като присъединисти, в противоречие с всичко писано и казано от брат му за същността на автономията. [6] Още повече след като Христо Матов писмено и много ясно е изразил отношението си към „ официална България”: „ Ако беше останало на официална България да решава: да има ли Вътрешна революционна организация или да няма, сто пъти до сега щеше да няма. Интимната мисъл на България е следната: Когато интересите ми продиктуват, когато видя, че е възможно да поставя македонския въпрос на зелената маса, имам на разположение войска. Не е в мой интерес да съществува друг фактор – като Вътрешната организация, който ще подига македонския въпрос независимо от мене и когато намери за благовременно. Ако някогаш стане нужда да се направи въстанишки шум и това ми е в ръцете: граница дълга, широка“. [7]
Истината е, че както Милан, така и Христо Матов е вярвал в способностите на България да разреши Македонския въпрос в интерес на българският етнос: „Да, у македонците владее разочарование. Да, македонците очакваха автономия и – още не са изгубили надежда. Да, очакваха да им я донесат победоносните – предимно български войски”, [8] но идеологът е категоричен, че това трябва да се случи преди да се разпредели, както той казва „ турското наследство”. В този смисъл, ако България иска да постигне прокламирания идеал за обединение, тогава тя трябва да се възползва от най-благоприятния момент и да отвоюва територията за която претендира, в противен случай други, според техните интереси, ще разпределят македонската земя. [9]
Тук достигаме до една от най-важните теми, засягаща възгледите не само на Матов, а и на всички онези дейци възприемащи неговите разбирания като обща идеология на Организацията. Това е енигмата за очакваното бъдеще на Македония в случай навлизане на българската армия в нейната територия. Въпрос разбулващ истинското намерение на Вътрешната организация относно самоуправление или присъединяването. От поредица статии във в. Вардар е видно, че Матов е убеден във възможността за автономно управление в Македония дори след военна намеса от страна на Царството. Според него българската намеса не би трябвало да е една тотална война, целяща преразпределение на територията на Империята, а решителна демонстрация на българската държава, че няма да допусне нарушаване на международните спогодби и вече постигнатите дипломатически резултати засягащи Македония. [10]
Концепция при която българската армия не воюва за завладяване на територия населена с българи, а за отделянето и от централната власт, каквато е същността на автономията, на пръв поглед изглежда много наивна и противоречи на високата интелектуална класата, към която се причислява Матов. Но в действителност, неговата позиция кореспондира с разбирането на по-голямата част от настроението в Македония, че македонската земята не трябва да бъде разпокъсана. [11] Трябва да се има предвид, че Матов е допуснал теоретичната възможност българската армия да наложи автономия, вместо присъединение, в условията на все още силната поддръжка на тази идея от страна българската общественост и в чужбина. [12] Страхът от обществени брожения срещу разделянето на Македония се явява основната причина царското правителство да укрива подписания със Сърбия договор за дележ, не само от ВМРО, но и от собствения си народ. [13]
Историята показа, че каквото и да е написал Христо Матов за автономията, както и да се тълкуват неговите писания, в края на краищата, резултата от войните доведе до коренна промяна в ситуацията на Балканите и постави ВМРО в условия, при които връщането към идеологията на Матов стана невъзможно. Крахът на българската политика по отношение на Македония доведе до унищожаването на българските институции там и геноцид над населението с българско национално съзнание. След погромът над българите в Македония ВМРО до голяма степен загуби своята витална среда и реално отстъпи от нейната територия, но след себе си остави идеята за автономия и независимост, която във вече променена среда бе подета от други фактори, които, според новите условия, подмениха нейната същност.
В заключение можем да твърдим, че Христо Матов, до голям степен, е последователен в защитата на своите тези относно автономията на Македония. Дори в пристрастията си той е доста откровен и не е нарушил принципните си позиции. Още от самото начало той изрично е посочил, че целта на Вътрешната организация е да наложи автономия до степен местно самоуправление и после да се оттегли. С тази постановка Матов фиксира автономията, като крайна цел на ВМРО и не поема ангажимента за поставтономни догадки. По-късно признава, че поради сложните политически интереси преплитащи се в Македония, рано или късно след автономията ще има друго политическо развитие, било то нова независима държава или обединение със свободните българи, стига техните управници да намерят верният път за да го постигнат. Проблемът в обединителната хипотеза на Матов е, че самият той е посочил множество аргументирани срещу нея.
[1] Основи на вътрешната революционна организация С приложение: Що бяхме – що сме? С., 1925, 98 с.
[2] „ Принцип на Организацията бе автономия — нищо повече; тук не се разбира нито независима Македония, нито Македония присъединена към България. Тоя принцип бе възприел и Върховния комитет; дори именно тоя комитет в времето на Станишев 1899 г. бе определил във вестник „Реформи” в каква ширина е желателна автономията. Вътре в Македония никой немаше против това.“/ Матов, Хр. Писма за Македония. Отговор на Янко Сакъзов. С., 1910, с.14/
[5] Милан Матов. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени. С., 2007, с. 111
[6] Идеологическото противоречие в рода Матови, е знаков пример за разнопосочно тълкуване на автономията в средите на революционерите, което ще съпътства целият период на тяхната активна дейност.
[7] Хр. Матов, Македонска революционна система. Съчинения. С., 2001, с. 242-243
[8] Впечатленията от Македония на д-р Кр. Раковски. Македонска революционна система. С., 2001, с.241
[9] В поредица от статии във в. Вардар от 1911 година – Тези моменти са посочени в статия „ Пропуснати случаи“, в. Вардар,бр.3 от 17 Октомври 19911г. Матов е описал конкретно пет благоприятни политически ситуации, в които България безвъзвратно е пропуснала да докаже, че действително иска да обедини българската народност и да запази Македония цяла. Дебело е подчертано, че това отношение на Княжеството към Македония „ ..влече подире си съдбоносни лоши последици за Македония и за България”. Трябва да се отбележи, че тези анализи са отправени към обществеността в навечерието на Балканската война, когато в Княжеството е достигната много висока степен на милитаризация. В този исторически период, разходите отделяни за издръжка и въоръжение на армията са едни от най-високите в Европа. Всеки българин отделил от хляба си за да храни армията несъмнено е очаквал победи и възход за държавата. При така създалата се обстановка Матов е вярвал, че първостепенната цел на княжеската политика и армия е свободата на неосвободените българи. В риторично зададения от него въпрос: „За България имаше ли нещо по-важно от въпроса за свободата на неосвободените българ?“
[10] „Македония частно вече беше спечелила нещо на дело, нещо в проект , именно в Берлин, в Мюрщег, и в Ревал, и което трябваше изцяло да се приложи и санкционира от силите, благодарение или под натиска на българската военна намеса. А пък то, за жал и срам не стори нищо, даже за да не се разруши приложената вече реформена акция, която в своята финансова част правеше Македония до известна степен автономна област.” / Пропуснати случаи ..пак там/
[11] За това говори официалното изявление на ВМРО в „ Мемоар на Вътрешната революционна организация“- в. Вардар, 1911г., бр.4, с.1
[12] В този смисъл са и съветите на италианският дипломатически представител към военния министър генерал Паприков, отбелязани от Матов в „ Пропуснати случаи“: „И аз, като всички, съм мислел, че тия военни разходи не са били без определена цел. Възможно е да мине и без истинска война: като навлезете в турска територия, ще заявите веднага че вашата цел е не да останете там, че Вие на искате ни педя земя — искате само да се турне ред и сигурност чрез автономно управление в една страна, населено предимно с ваши сънародници. За великите сили, ще кажете вие, ако е все едно, ще страдат ли още нашите братя или не, за нас не е все едно.”
[13] Виж Пърличев, К. VI Конгрес на ВМРО /1925г./. С., 2005, с.182-185
Synergie A.M.
автономия или присъединение
Автор: К.Г.П.
Христо Апостолов Матов, идеолог на ВМРО, роден на 4 Май 1869 година в гр. Струга, Македония. Участник в Първи конгрес на ВМОРО. Починал на 10 Февруари 1922 година в София.
Христо Матов революционер, литератор, фолклорист, поет и отличен стрелец е една от изключителните личности на Възраждането. На него дължим „Основи на Вътрешната революционна организация”, [1] малко, но незаменимо писание, даващо автентичен образ на Вътрешната организация и посочващо безспорните постулати върху които са градени темелите на революционното движение. Като основни принципи на Вътрешната революционна организация са посочени: автономията, вътрешността, революционната борба, политико-икономическата почва, самостойността/ независимостта/. С десетилетия „ матовите закони“ са възприемани от лидерите на ВМРО като конституция на Организацията и са идеологическата основа върху която тя бе изграждана. В тяхната рамка се вмества и разбиранията на революционера свързани с политическата автономия на Македония. Те са неразривно свързани с основната теза на идеолога, че ВМРО е самостоятелна организация, разчита на пред всичко на местното население и се стреми от негово име да постигне отделяне от централната власт под формата на политическа автономия. Визията на Матов за автономията е от особено, поради авторитета на водещ идеолог, който той си е извоювал всред революционните среди. С основание, бихме могли да твърдим, че матовите разбирания, включително и това за автономията, са общ знаменател за мнозинството от революционерите.
За разлика от двете основни поставтономни хипотези, че политическата автономия е етап за присъединение на Македония към Княжество България или начало на нова независима държава на Балканите, Христо Матов дава друга интерпретация на тази важна тема, много по различна от общоприетите. Накратко казано, според Матов, целта на ВМРО не може да бъде нищо повече от постигане на самоуправление. Автономията не означава нито независима Македония, нито присъединяване към България. [2] Матов разглежда автономията в нейната дефинитивна същност като самоуправление, чрез което местното населението да постигне възможност за самостоятелни решения относно икономическото организиране и политическото бъдеще на Македония. Идеята на Христо Матов е чрез революция да се постигне пълна политическа автономия автономно управление автономията да доведе до онази степен на самостоятелност, която не допуска външна намеса включително и от ръководителите на Организацията. В своята брошура „ Писма за Македония“ Христо Матов аргументирано изтъква всички свои доводи, за да защити тезата: Безсмислено е да си поставят македонските революционери цел по-далечна от автономията (било присъединение, било независимост“. [3] Според разбиранията на Матов ролята на независимата Вътрешна организация се изчерпва след достигане на крайната цел-автономията: „ Водителите на Вътрешната организация, па били те 200-300 души, не могат да се налагат на свободните граждани да им казват: „ Ние ви освободихме, ама за независимост или присъединяване, ако не…” [4] С тези свои съждения Матов е от малцината предвиждащи с настъпването на автономията, дейците на Вътрешната организация да се откажат от своята революционна дейност и да останат без резервации в бъдещето управление. На практика подобна философия не би могла да придобие разбиране и популярност всред действащите македонски революционери. Точно обратно една част от тях ще подържат тезата за отделянето на Македония в самостоятелна политическа единица, а друга за нейното присъединяване към България. Към последната група се числи и войводата Милан Матов, по-малък брат на Христо. Той също дава своята гледна точка за същността на автономията. В спомените си Милан Матов е акцентирал на тази тема. [5] Там Дамян Груев и Христо Матов, са представени като присъединисти, в противоречие с всичко писано и казано от брат му за същността на автономията. [6] Още повече след като Христо Матов писмено и много ясно е изразил отношението си към „ официална България”: „ Ако беше останало на официална България да решава: да има ли Вътрешна революционна организация или да няма, сто пъти до сега щеше да няма. Интимната мисъл на България е следната: Когато интересите ми продиктуват, когато видя, че е възможно да поставя македонския въпрос на зелената маса, имам на разположение войска. Не е в мой интерес да съществува друг фактор – като Вътрешната организация, който ще подига македонския въпрос независимо от мене и когато намери за благовременно. Ако някогаш стане нужда да се направи въстанишки шум и това ми е в ръцете: граница дълга, широка“. [7]
Истината е, че както Милан, така и Христо Матов е вярвал в способностите на България да разреши Македонския въпрос в интерес на българският етнос: „Да, у македонците владее разочарование. Да, македонците очакваха автономия и – още не са изгубили надежда. Да, очакваха да им я донесат победоносните – предимно български войски”, [8] но идеологът е категоричен, че това трябва да се случи преди да се разпредели, както той казва „ турското наследство”. В този смисъл, ако България иска да постигне прокламирания идеал за обединение, тогава тя трябва да се възползва от най-благоприятния момент и да отвоюва територията за която претендира, в противен случай други, според техните интереси, ще разпределят македонската земя. [9]
Тук достигаме до една от най-важните теми, засягаща възгледите не само на Матов, а и на всички онези дейци възприемащи неговите разбирания като обща идеология на Организацията. Това е енигмата за очакваното бъдеще на Македония в случай навлизане на българската армия в нейната територия. Въпрос разбулващ истинското намерение на Вътрешната организация относно самоуправление или присъединяването. От поредица статии във в. Вардар е видно, че Матов е убеден във възможността за автономно управление в Македония дори след военна намеса от страна на Царството. Според него българската намеса не би трябвало да е една тотална война, целяща преразпределение на територията на Империята, а решителна демонстрация на българската държава, че няма да допусне нарушаване на международните спогодби и вече постигнатите дипломатически резултати засягащи Македония. [10]
Концепция при която българската армия не воюва за завладяване на територия населена с българи, а за отделянето и от централната власт, каквато е същността на автономията, на пръв поглед изглежда много наивна и противоречи на високата интелектуална класата, към която се причислява Матов. Но в действителност, неговата позиция кореспондира с разбирането на по-голямата част от настроението в Македония, че македонската земята не трябва да бъде разпокъсана. [11] Трябва да се има предвид, че Матов е допуснал теоретичната възможност българската армия да наложи автономия, вместо присъединение, в условията на все още силната поддръжка на тази идея от страна българската общественост и в чужбина. [12] Страхът от обществени брожения срещу разделянето на Македония се явява основната причина царското правителство да укрива подписания със Сърбия договор за дележ, не само от ВМРО, но и от собствения си народ. [13]
Историята показа, че каквото и да е написал Христо Матов за автономията, както и да се тълкуват неговите писания, в края на краищата, резултата от войните доведе до коренна промяна в ситуацията на Балканите и постави ВМРО в условия, при които връщането към идеологията на Матов стана невъзможно. Крахът на българската политика по отношение на Македония доведе до унищожаването на българските институции там и геноцид над населението с българско национално съзнание. След погромът над българите в Македония ВМРО до голяма степен загуби своята витална среда и реално отстъпи от нейната територия, но след себе си остави идеята за автономия и независимост, която във вече променена среда бе подета от други фактори, които, според новите условия, подмениха нейната същност.
В заключение можем да твърдим, че Христо Матов, до голям степен, е последователен в защитата на своите тези относно автономията на Македония. Дори в пристрастията си той е доста откровен и не е нарушил принципните си позиции. Още от самото начало той изрично е посочил, че целта на Вътрешната организация е да наложи автономия до степен местно самоуправление и после да се оттегли. С тази постановка Матов фиксира автономията, като крайна цел на ВМРО и не поема ангажимента за поставтономни догадки. По-късно признава, че поради сложните политически интереси преплитащи се в Македония, рано или късно след автономията ще има друго политическо развитие, било то нова независима държава или обединение със свободните българи, стига техните управници да намерят верният път за да го постигнат. Проблемът в обединителната хипотеза на Матов е, че самият той е посочил множество аргументирани срещу нея.
[1] Основи на вътрешната революционна организация С приложение: Що бяхме – що сме? С., 1925, 98 с.
[2] „ Принцип на Организацията бе автономия — нищо повече; тук не се разбира нито независима Македония, нито Македония присъединена към България. Тоя принцип бе възприел и Върховния комитет; дори именно тоя комитет в времето на Станишев 1899 г. бе определил във вестник „Реформи” в каква ширина е желателна автономията. Вътре в Македония никой немаше против това.“/ Матов, Хр. Писма за Македония. Отговор на Янко Сакъзов. С., 1910, с.14/
[3] Пак там с.16
[4] Пак там с.16
[5] Милан Матов. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени. С., 2007, с. 111
[6] Идеологическото противоречие в рода Матови, е знаков пример за разнопосочно тълкуване на автономията в средите на революционерите, което ще съпътства целият период на тяхната активна дейност.
[7] Хр. Матов, Македонска революционна система. Съчинения. С., 2001, с. 242-243
[8] Впечатленията от Македония на д-р Кр. Раковски. Македонска революционна система. С., 2001, с.241
[9] В поредица от статии във в. Вардар от 1911 година – Тези моменти са посочени в статия „ Пропуснати случаи“, в. Вардар,бр.3 от 17 Октомври 19911г. Матов е описал конкретно пет благоприятни политически ситуации, в които България безвъзвратно е пропуснала да докаже, че действително иска да обедини българската народност и да запази Македония цяла. Дебело е подчертано, че това отношение на Княжеството към Македония „ ..влече подире си съдбоносни лоши последици за Македония и за България”. Трябва да се отбележи, че тези анализи са отправени към обществеността в навечерието на Балканската война, когато в Княжеството е достигната много висока степен на милитаризация. В този исторически период, разходите отделяни за издръжка и въоръжение на армията са едни от най-високите в Европа. Всеки българин отделил от хляба си за да храни армията несъмнено е очаквал победи и възход за държавата. При така създалата се обстановка Матов е вярвал, че първостепенната цел на княжеската политика и армия е свободата на неосвободените българи. В риторично зададения от него въпрос: „За България имаше ли нещо по-важно от въпроса за свободата на неосвободените българ?“
[10] „Македония частно вече беше спечелила нещо на дело, нещо в проект , именно в Берлин, в Мюрщег, и в Ревал, и което трябваше изцяло да се приложи и санкционира от силите, благодарение или под натиска на българската военна намеса. А пък то, за жал и срам не стори нищо, даже за да не се разруши приложената вече реформена акция, която в своята финансова част правеше Македония до известна степен автономна област.” / Пропуснати случаи ..пак там/
[11] За това говори официалното изявление на ВМРО в „ Мемоар на Вътрешната революционна организация“- в. Вардар, 1911г., бр.4, с.1
[12] В този смисъл са и съветите на италианският дипломатически представител към военния министър генерал Паприков, отбелязани от Матов в „ Пропуснати случаи“: „И аз, като всички, съм мислел, че тия военни разходи не са били без определена цел. Възможно е да мине и без истинска война: като навлезете в турска територия, ще заявите веднага че вашата цел е не да останете там, че Вие на искате ни педя земя — искате само да се турне ред и сигурност чрез автономно управление в една страна, населено предимно с ваши сънародници. За великите сили, ще кажете вие, ако е все едно, ще страдат ли още нашите братя или не, за нас не е все едно.”
[13] Виж Пърличев, К. VI Конгрес на ВМРО /1925г./. С., 2005, с.182-185