“ Както и да се погледне на македонския или на турския въпрос при настоящите условия, единственият изход е автономията. Едни, обаче, като желаят страстно тази автономия, не верват, че тя некога ще дойде. Малодушието и безверието са общото настроение на българската интелигенция, равнодушието — на широките народни маси. Други, твърде малцина, се осмеляват да създават настроение против автономията, ползувайки се именно от пълната иезаинтересуваност на умереното и аморфно обществено мнение. При все това, който би отрекъл сериозно македонската аетономия или автономията на който и да било народ с известна култура и многобройност в Турция, би изпадпал с това в противоречие с целото историческо развитие в последно време.“