Голямо македонско събрание в град Варна, проведено през януари 1932 година, заклеймява братоубийствата във ВМРО, иска промени в  ръководното тяло на Македонските благотворителни братства поради пристратия към групата на Иван Михайлов.

„….Силно впечатление направи на всички речта произнесена от г. Ташко Костов, който на прост македонски език разкритикува Hau. комитет, като каза: „щом като овчарьт не може да пази стадото треба да фърли стапо“. Убийствата треба да спрат, но аз ви казвам, че те нема да спрат. „ Огън, горит во нас чоджум. И тоя огън немат къде да го хвърлим. Защото нашите юнаци мегдан делат не тамо, където ние се борихме едно време — в Македония, а из софийските салони, из софийските  улици. Срамна е вая работа, брайтя! Требит Националниятъ комитет да направи нещо за нас, иначе сме изгубени. Жалко за нас, жално и милостно и за Македония!…“