Гоце Делчев връзка между македонските и арменски революционери, 1897
по спомените на Константин Кондов
Автор: К.Г.П.
“ …В навечерието на Гръцко- турската война неочаквано Гоце Делчев се вести в Одеса. Той носеше писма до някои живущи в Одеса арменци, чрез които влязохме във връзка с техния таен революционен комитет и с пристигналите от Руска Армения революционери Зориянц и Кристопор Микалян.
Въпросните бяха отлични пиротехници, леяри на бомби и майстори на адски машини. И двамата притежаваха университетско образование и до самозабрава бяха предадени на освободителното дело на Армения. Първият погина в своята родина с пушка в ръка, а вторият на Витоша при един несполучлив опит с адска машина.
С големи увещания Гоце Делчев ме изтръгна от студенческата скамейка и ме поведе заедно със себе си. Напуснахме Одеса, придружени от поменатите двама арменски революционери. Четиримата слезохме от руския параход „Воронеж“ на пристанището „Дафино“, в Света Гора (Атон). В Зографския български монастир заварихме стигналите преди нас Борис Сарафов, Антон Бозуков и велешанчето Васил Панчев. Игуменът на монастиря бе високо образованият архимандрит Григорий, родом от Трънско, който бе поживял повече от двадесет години като мисионер в Япония. В негово време Зограф започна да строи най- великолепния храм в цялата Св. Гора, на името на двамата солунски братя, Св. Св. Кирил и Методий.
Обиколихме почти всички манастири, скитове и килии, показвайки се ревностни богомолци и наклонни да приемем монашество. И Бозуков и аз на няколко пъти във време на обяд на общата трапеза четохме житиетата на разни богоугодници и светци. С лодка отидохме и до остров Тасос, където Зографският монастир притежава грамадни владения от лозя и маслинови гори. Съществува предание, че жителите на острова са преселници от Софийско, чисти шопи. И наистина, женската носия има нещо близко до шопската. Най-голямото село (градче) се именува Болгаро (Българин).
Нашата мисия в Света Гора беше да снабдим В.М.Р.О. със средства, защото чули бяхме, че Критските революционери са изтръгнали от манастирите (предимно от големите гръцки манастири Ватопед и Лавра) с десятки хиляди лири. За това водехме с нас самоотвержени арменци , пред чийто поглед никакви огнеупорни и секретни железни каси не можеха да отстоят.
В служба на делото успяхме да поставим доста монаси, изключително българи и то само от Зографския монастир. Хилендарци бяха почнали да се сърбеят и получаваха субсидия от Белград. “ / Константин Николов Кондов. Спомени 1874-1929. с. 51 -52 /
Synergie A.M.
по спомените на Константин Кондов
Автор: К.Г.П.
“ …В навечерието на Гръцко- турската война неочаквано Гоце Делчев се вести в Одеса. Той носеше писма до някои живущи в Одеса арменци, чрез които влязохме във връзка с техния таен революционен комитет и с пристигналите от Руска Армения революционери Зориянц и Кристопор Микалян.
Въпросните бяха отлични пиротехници, леяри на бомби и майстори на адски машини. И двамата притежаваха университетско образование и до самозабрава бяха предадени на освободителното дело на Армения. Първият погина в своята родина с пушка в ръка, а вторият на Витоша при един несполучлив опит с адска машина.
С големи увещания Гоце Делчев ме изтръгна от студенческата скамейка и ме поведе заедно със себе си. Напуснахме Одеса, придружени от поменатите двама арменски революционери. Четиримата слезохме от руския параход „Воронеж“ на пристанището „Дафино“, в Света Гора (Атон). В Зографския български монастир заварихме стигналите преди нас Борис Сарафов, Антон Бозуков и велешанчето Васил Панчев. Игуменът на монастиря бе високо образованият архимандрит Григорий, родом от Трънско, който бе поживял повече от двадесет години като мисионер в Япония. В негово време Зограф започна да строи най- великолепния храм в цялата Св. Гора, на името на двамата солунски братя, Св. Св. Кирил и Методий.
Обиколихме почти всички манастири, скитове и килии, показвайки се ревностни богомолци и наклонни да приемем монашество. И Бозуков и аз на няколко пъти във време на обяд на общата трапеза четохме житиетата на разни богоугодници и светци. С лодка отидохме и до остров Тасос, където Зографският монастир притежава грамадни владения от лозя и маслинови гори. Съществува предание, че жителите на острова са преселници от Софийско, чисти шопи. И наистина, женската носия има нещо близко до шопската. Най-голямото село (градче) се именува Болгаро (Българин).
Нашата мисия в Света Гора беше да снабдим В.М.Р.О. със средства, защото чули бяхме, че Критските революционери са изтръгнали от манастирите (предимно от големите гръцки манастири Ватопед и Лавра) с десятки хиляди лири. За това водехме с нас самоотвержени арменци , пред чийто поглед никакви огнеупорни и секретни железни каси не можеха да отстоят.
В служба на делото успяхме да поставим доста монаси, изключително българи и то само от Зографския монастир. Хилендарци бяха почнали да се сърбеят и получаваха субсидия от Белград. “ / Константин Николов Кондов. Спомени 1874-1929. с. 51 -52 /