„ До члена на ЦК Иван Михайлов.

Преди всичко ние трябва да заявим в отговор на една точка от писмото ти, че причините за незаконното отлагане на Конгреса са вън от нас двамата. И въпросите, които ти считаш от изключителна компетенция на самия конгрес и които по твоему са били като причина за неговото отлагане, бяха, спомни си това, въпроси, повдигнати най-напред от самия тебе. А един път поставени на разискване, трябваше тоже да изкажем мнението си по тях. Ние и сега мислим, че нито ти, като повдигна тези въпроси, нито ние, като приехме да разискваме по тях, сме извършили някакво посегателство върху компетенциите на конгреса и неговото свещено право. Усложнението настъпи обаче когато за пръв път ти измени характера на нашите традиционни съвещания и в името на свои разбирания разруши солидната им морална основа, защищавайки непримиримо становища, несподеляни от участниците в събранията.

От тоя съдбоносен момент нататък започват разномислията, недружелюбието и недоверието. От тоя момент започват и отговорността за всекидневно уронващия се престиж на Организацията и погазването на нейната дисциплина. Ето източникът на злото, което отхвърли конгреса месеци назад. Промяната на становищата по протокола, приет, както знаеш, условно и при дадена психологическа обстановка, бе неминуемо последствие на нещастно изменилото се по твоя вина положение и като слаб протест срещу мисълта, че един документ, какъвто е протоколът, може да замести сплотеността и единодушието, които трябва да съществуват в една Организация, на която трите четвърти капитал представлява морала.

Съзнавайки значението на този морал в Организацията и ти се позоваваш на него в писмото си, пледирайки в полза на час по-скорошното определяне на датата и дневния ред на конгреса, както и за издаването на надлежно окръжно за свикването му. Нищо по-уместно от това. И на теб не ще е неизвестно какви усилия направихме с тая цел от своя страна, за да възстановим накърненото единомислие.

Ти нямаш основание да смяташ за неморално, че държим за определяне състава на бъдещите управителни тела на ВМРО, защото още преди осем месеца ти сам бе започнал да говориш с близки на делото хора по личния състав на институтите. Към промяната на становището по визираното протоколно решение, взето от ЦК, „след най-подробно разискване и прибягване до проверяване предварително и мненията на най-близки и отговорни другари“ (вж. самия протокол) не е излишно да ти припомним само като пример и промяната на становището на двете ръководни тела по специалния налог върху спиртните питиета, което решение се отмени по причина, че по донесение на по-долни инстанции се оказа, че то е неприложимо, поради неговата нецелесъобразност.

Ето защо ние минаваме на друга точка от писмото ти, по която, изглежда, пак поддържаш сам едно мнение, което ние не споделяме, а именно по въпроса за твоята кандидатура и изобщо за кандидатурите на лица за членове в бъдещите ръководни тела на Организацията. Ние не смятаме за изключена твоята кандидатура в листите за предстоящия Конгрес. Декларацията ти е продиктувана от твои лични съображения, а ония, които ще посочат ръководните тела, и те ще имат свои съображения и едно право при тоя избор. Но въпросът не е там. Независимо от това дали А, Б или В е кандидат или не, кандидати за ЦК и ЗП все ще има. Щом е тъй, може ли да е безразлично за теб и за когото и да е било кои ще бъдат тия кандидати, т. е. кои ще ръководят утре македонското движение в най-крупната му проява. Това би било неестествено и ти бе по-прав, според нас, когато пред комисията си казал, че колкото и да е неудобно за тебе това, все ще се намери начин да се използва и твоето мнение по въпроса за лицата, които ще се посочат за работа.

И тъй, твоята нова декларация не разрешава никакво затруднение, тя не разплита възела, не ни доближава до желания конгрес.

За да се дойде до него, ние, водими от голямото желание да се избегнат и най-малките сътресения в живота на Организацията, говорихме и работихме с всички лица и комисии, които предложиха услугите си в дирене изход от положението; ти не ще откажеш това, и ние сме на чисто пред съвестта си. Последната комисия ти донесе напоследък едно свое предложение, което ние приехме, остава да се получи още твоето съгласие. Защото при положението, до което стигнаха работите ни, не по наша вина, не може да се намери сполучлив и желателен, от гледна точка на общите македонски интереси, изход, вън от алтернативата: или конгрес по протокола от 8 март т. г. при предварително споразумение по всички важни организационни въпроси, начало, практикувано не един път у нас, па и всякъде, и приложено с успех в последния наш конгрес, или конгрес с пълно число делегати, както повелява и правилника.

Най-съществено за нас е да се възстановят единството в Организацията, единомислието у нейните работници и духът на солидарност между ръководните сили, еднички условия, при които е възможна плодотворна работа в полето на нашата борба.

3 юли 1928 година.  С другарски поздрави: (подп) Ал. Протогеров; Г. Попхристов.“