„Как са застъпени интересите на великите сили в Македония, и до колко те искат да изменят statu quo то в тьзи страдалческа страна, жертва на тази бездушна тена дипломация се вижда много добре отъ декларацията, която според Vosische Zeitung, руския цивилен агент в Македоиия бил наскоро направил:

Ето и част от вея:

Ний всички чуждестрани контрольори, натоварени с  прилагането на реформите в Македоиия, съгласно плана изработен в Мьорщег, знаем много добре, че болшинството в Македония е българско.

Но при все това, не можем да се съгласим с едно създаване на Македония наредена по български, която в последствие да се присъедини към България.

Българите требва да разберат веднъж за винаги, че Македония никога не ще бъде техна.

Ний имаме интерес, щото Турция да си остане господарка на своите владения в балканите.

След такова едно заявление, направено отъ едно официално лице, наа което ний най много можахме да разчитаме, защото то е изпратено от държавата в добрите намерения на която ний всекога сме слепо вярвали, ний смело можем да турим край на нашите надежди. Да свършим вече съ илюзиите, безословните очавкания от дипломацията и от силите които тя представлява. Интересите на всички тези са така кръстосани че у тех всичко човкшко се е задушило под влиянието на голия интерес. В  железото cа се разбили на късове всички добри намерения от които може би са се въодушавлявали даже и некой от днешните велики сили. Но този железен интерес, това силно, непреодолимо стремление към материялното, cа изтласкали из сърцето па жадната за капитал Европа, и капката от человеколюбие, с което проглушваше от време па време света, при желанието си да замаскира некои свои пъклени дамгосвания.

Живейкн в век, гдето само железото управлява света не ни остава друго освен да се обърнем пак железото па помощ. Най- сетне ако през 1903 год. толкова хиляди македонски борци, оставиха костите си по македонските полета, за кефа на европейските дипломати, техната смърт ни даде един велик урок, които винаги требва да ни е пред очи.

Нека той направлява и останалите македонски борци в бъдещата акция, като им даде да разберат, че от никого нищо не требва да очакват те, ами че требва в борбата си всячески да се стараят да ангажират и чужди интереси та да могат по този начин да извоюват известни правдини. Девиза в борбата нека бъдат думите, които сам Ботев требваше да произнесе пред олицетворението на интереса капитана на кораба „Радецки“: „ Туй го искам не се моля“ / в. Свободен глас, 1906, бр. 24 /

Македонските революционери дават отговор на изявленията на Демерик във в. „Революционен лист”, г. ІІ, бр. 9 и 10, 4 декември 1906 г., с. 6-11, бр. 11 и 12, 16 декември 1906 г., с. 13-15.