До Задграничното представителство на ВМРО.

Престижът на организацията е намален безмерно много подир и в следствие убийството на Протогерова. Неприятелите изтеглиха един силен коз в ръцете си да ни представят като “ организация на кръволоци, между които няма никакви идейна спойка и които, освен жаждата за кръв и власт, от нищо друго не се въодушевяват, както в делото си така и във взаимните си отношения“. Това съвсем не би било толкова ново и страшно, ако произлизайки от неприятели се отнасяше пак до неприятели. Нашето нещастие е, че това обвинение подсича крилата, унищожава инициативата на приятелите ни, които с толкова мъка спечелихме!! Ще ви приведа няколко конкретни случаи за доказателство на горното:

1. По повод последната резолюция на Лигата за правата на човека отправена до О.Н./Обществото на  народите /, Henri Barbusse бе отправил едно отворено писмо до председателя на лигата Баш и до главния секретар Герню, в която най-нагло ги ругае, ругае самата лига, че се е отдала на услуги на една кървава организация, която в сдружение с български фашистки правителства трепа работничеството в България и в Македония. Едва що това писмо било отпечатано, преди още да се разпрати, идва веста за протогеровото убийство.  Barbusse спечелва нова позиция и към писмото си прибавя нова атака. Това писмо с прибавката е било раздадено на делегатите на конгреса на лигата, който се състоя през втората половина на юли в Тулуза. Герню е бил силно атакуван за услугите, които е правил на движението. Писах да го видя след конгреса, обади се жена му, него го нямаше. „ Той е смазан, ми каза жена му. Поради правителството си с вас бил е на конгреса силно атакуван, че е продал лигата на една организация от кръволоци. Болестта му се повърна и не ще може вече и да мисли за отиване в Македония, както беше решил. “ Убийството на Протогеров се взимало за тая атака като главен аргумент срещу организацията. Аз разчитам, че не ще бъде мъчно да се обясни на Герню и на …не се чете, че Македония със своите страдания и стремежи стои над всички организации, но боя се, че във всички случаи, че въодушевлението им е посечено. Сега отсъства от Париж. Ако имам случай да го видя след като се върна ще ви пиша.
2. Стария и безрезервно наш приятел Ламуш в последния разговор, който имах с него ми каза с най-дълбоко мъка следното: „ Най-нещастното и като че фатално е това във вашето революционно движение е да убивате сами първите си хора, след като те станат известни и на външния свят. Представа не можете да имате какво препятствие е това за нас приятелите на Македония. Ще трябва, може би, да браним нейното дело, независимо, по некога, въпреки организациите, които имат за девиз нейното освобождение.“
3. Видях тия дни българския пълномощен министър в Лондон. Каза ми, между другото, следното: В един разговор с един от приятелите на Бъкстона, министъра по вънкашните работи А. Чембърлейн е намекнал с всичката английска ехидност, на която е способен, особено Чембърлейн, че “ приятелите на Бъкстон захванали пак периода на самоунищожението си“ – бъкстановия приятел само е мълчал….

След София Л. Неманов ходи, както наверно знаеш, в Загреб и Белград.  Видял се е с Радич, Прибичевич и в Грац с Дуич. Радич му подчертал: „  прекрасно би било ако можехме да направим общо дело с македонците, но ето те захванаха да се самоистребват нищо не може сега да се работи с тях.“ Прибичевич му казал: „ сега повече от друг път македонците не ме интересуват. Ако бяха единни в настоящият момент се можеше да имат някакво значение в нашата борба срещу Белград, но те се самоизстребват и нищо не могат да пренесат към тоя открита вече борба. „  Дуич му говорил с най-искрено съжаление, че тъкмо сегашната криза в Югославия силите на македонците са ангажирани с взаимно истребление. Сърбите в Белград му казали най- цинично:  добре, че в настоящия момент, когато хърватският въпрос се слага у нас толкова остро, поне македонската опасност не съществува.

Госпожа Неллия Павлова се оплаква, че в Le Petit Journal, въпреки даденото обещание, едва ли ще и освободи колоните си за статии за Македония. Тя, Павлова, предполага, че причината за това е убийство на Протогеров, което представило организацията много зле пред всички редакции.

Младият Бакрачев пише от Антверс, че редакцията на вестник Neptune,  дето той печаташе по-рано много свободно статии за Македония, сега отказала да му напечата статия, във връзка с престъплението на Пашич, поради това, че в македонската собствено среда кръвопролитието между братя е било на особена почит. Статията му, писана и приета в редакцията преди убийството на Протогеров, повърната подир убийството. Има ли нужда  от повече конкретни случаи за да се види какво страшна напаст на самата Македония направиха убийците от юли тази година? Не само още видял всички приятели защото отсъствах от Париж. Сигурен съм, че още много разочаровани има да погълна, ако ги видя наскоро.

Четох С. или С. / в. Свобода или Смърт/ на убийците. Една анархия на мисълта  – неизбежно отражение на анрхията в делата; едни  кървави закани – неизбежни прояви на вбесяването; една гузност неизбежна спътница на престъплението.

Вчера получих –10 дена подир първото и С. и С. / в. Свобода или Смърт/  на организацията. Необходимо е всичките ви изложения и специално тия брой на Свобода или смърт да станат достояние на приятелите и специално на младите. Сигурен съм, че е един истински млад и интелигентен – непременно интелигентен ! – идеалист не може да не намери истината,  с паралелност на тия две издания,  на един и същи брой на Свобода и или смърт. Чини ми се ,че не ще се намери самоуважението се човек, който би пожертвал името си в сътрудничество с престъплението. Всее пак с нетърпение очаквам да чуя кои ще бъдат „идеолозите“ на „новата струя“ в  македонското освободително движение. Карайовов, Мърмев, и една фаланга незрели малчугани.  O tempora, o mores / О, времена. О, нрави/!

На три неща искам да обърна, с ваше позволение, вниманието ви :

1. Свобода или смарт на убийците има ясен намек в статията „ Философия !! на революцията, чиито автор ще да е сам Иван Михайлов,  че интересите на българската държава не ще ги интересуват, когато ще има да си разрешават кървави сметки. Знам, от друга страна, идеите разположение на Томата към Москва – не мислиш ли, че тия две обстоятелства са достатъчно указание, за да се отворят очите на всички върху възможните безумия на една група в вбесени убийци?
2. Съдейки по вестник Македония по някой резолюции, като тая например за Илинден, пък даже и по държанието досега поне на в. Маcеdoine, аз съм склонен да мисля, че настроението в емиграцията е неблагоприятна към убийците непременно трябва да се зачита и поддържа, защото по моему, то ще стане постепенно един активен фактор в нашия спор.
3. От разговорите, които съм имал с млади нашето движение и от едно писмо на младежи от Милано/ ако се не лъжа/ , изпратено окръжно до всички млади македонци в чужбина, съдя, че крепостта от младежи, в която са се залостили сега убийците, не е нито непробиваема , нито непревзимаема. А направили се в нея един пробив, сама ще се разпадне. Настроенията и решенията на тия,  които са в чужбина ще имат големо за ония от там. Тези от тук са по-малко склонни на бабаитлъци и фетишизъм – по достъпни са за истината. Могло би да им се подскажат, като най- естествен дълг разбира се, известни резолюции. Но …, писах ви по-рано – въпроса за издръжката …. Те са идеалисти. Све .. не се чете..тук заяви: „ ако е за издръжка най-глема биха ни дали сърбите “, но все пак, като се знае, че малцина от тях биха се отзовали на кръстопът, не може, не бива, да се игнорира тоя въпрос .

На тия три въпроса бих искал да обърна вниманието ви, а на последния ще чакам най-бърз отговор.

Получих от …не се чете  остатъка от книгата му и тия дни ще го предам на преводача.

От странични източници се уча, че Иван Михайлов си избрал нов ЦК, че имало в неврокопско някаква схватка две групи, от едната,  нашата, имала 40-тина, от другата стана; че членовете на ЗП получили от Иван Михайлов писмо, което ги освобождава от отговорност и ги амнистира, ако се откажели от по-нататъчна македонска работа и прочие.

Моля, по тия неща да ми се пише накратко, за сведения поне.

Париж, 06.08.1928 г.           С много поздрави: Радиков