Екстрадиране на македонски революционери от България в Сърбия, 1929 г.
ЦК на ВМРО до Министъра на вътрешните работи и народното здраве
Автор: К.Г.П.
ПОВЕРИТЕЛНО
ДО ГОСПОДИН МИНИСТЕРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ И НАРОДНОТО ЗДРАВЕ
СОФИЯ
На 15 Юний т.г. Али Исмаилов от с. Звегор /Царевоселско/ македонски революционер, бивш войник отъ 61 полк на българската армия, преследван от сръбските власти е избегал от сръбска територия на българска. Заведен въ дирекцията на полицията в София при разпита е признал, че е преследван от сръбската власти и, че не може да се върне по законен път в родината си. Въпреки това, вътре в 24 часа, е бил екстерниран от България през Драгоман и предаден на сърбите. Разпореждането за това е било дадено от директора на полицията, а писмото за екстернирането е било подписано от Михалчев и Икономов, чиновници при дирекцията на полицията. Полицейският следовател Дончев е искал да екстернира и брата на Али-Мустафа – македонски революционер, екзекутора на ренегата в Виница Суджукара.
Преди това същия директор на полицията Ковачев е дал заповед да бъдат изгонени отвъд границата при Петрич /писмо 21029 от 1 Юний т.г./ и бегълците Крум Николов от с. Алайджик / Кукушко/ забегнал от Струмица, Генчо Ангелов Докурчев, Стефан Ангелов Докурчев и Илия Лазаров Страчков от Велес. Двамата от тези велешени, братя Ангелови, са били дълго време преследвани отъ сърбите. Бащам им е стар революционер и е убит от сърбите, щом се е завърнал в Велес през 1919г. Тези данни си известни на дирекцията на полицията в София и при все това тя е дала заповед да бъдат ескортирани в Сърбия. По една щастлива случайност те са спасени и не са предадени на сръбските власти. Политически престъпници отъ Македония не предава на Сърбия или Гърция никоя европейска държава, нима България ще прави това?
Имаше в България един срамен режим, през който македонски деятели биваха бити и убивани по участъците. Но при все това никой властник през тези срамен режим не направи удоволствиието на поробителите на Македония да получават от България жертвите си.
Поменатите деяния ние квалифицираме като предателски. Как де погледне на тех министърът на вътрешните работи на България е негова работа. Ние счетохме за нуждно да Ви уведомим за това.
От Централния Комитет на Вътрешната Македонска Революционна Организация
Предишна публикация
Георги Курбинов – “ страшния немирник „Следваща публикация
Илинденската организация до ЦК на ВМРО, 1925 г.