Дамян (Даме) Йованов Груев – апостол на Вътрешната Революционна организация, роден 1871 година в село Смилево Македония, убит 1906 година в Малашевската планина недалеч от село Русиново Македония
Даме е от тези няколко революционери, без които е трудно да си представим делото на ВМРО. Битието му на апостол, е неотменима част от историята на Вътрешната организация. За личности като него в евангелието на Матей е написано: „ По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни или смокини от репеи“ [1]. Съдбата определи на Даме възможно най-трънливия път, но той видя, че дори горящите клади на Илинден не са в състояние да унищожат събраните от него плодове. Вярата която вдъхна на последователите си, че свободата трябва да се отстоява с цената на живота, е онази сила, която отличаваше революционерите от всички останали.
От ученическата скамейка до последният си миг на своя живот, Даме е човек на делото. Олицетворение на независимият дух, той не позволява нито на сърбите да купят неговото бъдеще срещу една такса за образование, нито на българският княз и екзарх да определят вътрешните му убеждения. В изграждане устоите на Революционната организация, освен неизчерпаемата си физическа енергия и вродената си интелигентност, той влага всички присъщи за истинският революционер добродетели. В полза на делото той еднакво умело си е служил както с пушката така и с писалката. Историята е запазила достатъчно данни, разкриващи ясно и неоспоримо революционния мироглед на Даме. В това отношение безценни са писмата до Никола Дейков. [2] Те са написани само три месеца след създаването на Вътрешната Революционна организация. В тях Даме дава едно от най-ранните определение за същност и целите на Организацията. Без всякакви задръжки, както се полага между близки другари, апостола е изложил своята визия за бъдещето на Организацията. Даме оприличава новосъздадената вътрешна революционна организация на „ сепарационна партия” на „която принадлежи успеха”. Много разбираемо е посочил и причината, поради която подобна партия е възникнала – „ плод на несъстоятелността на България да спомогне насам”, както и предстоящите партийни цели – „прокарване между населението мисълта за самостоятелно работение“ [3]. Създаването на така наречената „сепарационна парти“ е доказателство, че идеите на Хаджиниколов споделени пред К. Шахов и Гоце Делчев през 1892 година вече са намерили своята реализация. Съдбата и общата вяра в силата на местното население само’ да се изправи срещу вековния поробител е събрала апостолите в град Солун и на 23 Октомври 1893 година те основават Вътрешната революционна организация.
От писменото наследство свързано с живота и дейността на Даме Груев е видно, че интересите на революционера са насочени не само към чисто практическите посоки, свързани с изграждането и развитието на Революционната Организация, но и към формулиране идеологемите на революционното движение. Наред със създаването на организационна рамка, обхващаща просветното и общинско дело, апостола е участвал във формулирането на официалните позиции на Организация по най-важните политически въпроси, като целта, независимост и отношението на вътрешните към останалите фактори засягащи движението. Категорично може да се твърди, че от основаването на Вътрешната организация до своята смърт, апостолът е участвал в създаването и обсъждането на всички значими документи свързани със статутите на Вътрешната организация. Тяхното съдържание се явява най-меродавният източник за политическият мироглед на Груев. Образец в това отношение е Устава на ВМОРО приет на Първия общ Рилски конгрес- 1905 година, изработен от самият Груев, който за голямо съжаление се оказва и негова последна официална писмена изява. В този документ, само в шест реда е посочена, е посочена целта и същността на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация. Ето и съдържаните на тези редове:
Глава Първа. Цел.
Чл.1. – Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация има за цел да сплоти в едно цяло всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност, за извоюване на пълна политическа автономия за тия две области.
Чл.2. – Организацията се противопоставя на стремежите за дележ и завоевание на тия две области от коя и да е държава.
Горепосочените дефиниции, написани от Даме Груев, не се нуждаят от никакви допълнителни коментари, но ще предложим кратки разяснения направени от самият апостол. Тяхното съдържание обезсилва националистическата пропаганда представяща делото на революционерите като елемент от националистическата политика на Княжество България. Груев пише: „ Една делова организация, каквато е вътрешната, която има амбицията да подкопае гнилите основи на турския режим в Македония и Одринско, не може да се води от тясно националистически съображения при такъв многосложен въпрос, гдето са заангажирани интересите на толкова много страни, защото, туй е равносилно да преливаш от пусто в щуро за сметка на измъченото население.”; „ Правото на населението в страната е да се самоопредели, както свещено право, както на отделната личност, тъй и на колективната, свързана с еднаквостта на условията, да може сама да определя режима, налаган от еднаквостта на дадените условия. Болшинството в Македония и Одринско не би се съгласило да се присъедини към никоя балканска държавица, защото никоя от нациите не надминава останалите вкупом взети. А една революционна организация, която се бори за човешки права, не може да не държи сметка за желанието на болшинството, от чието име се бори. Единствения режим, който би задоволил болшинството, е автономията. В първия член прозира широкия поглед върху реалното положение на страната – бихме рекли, държавническият ум на дейците, които са създали старият устав, от гдето е минал и в сегашният. ” [4]
Много значимо е заключението на Даме относно член втори, изрично създаден за да поясни същността на автономията. Тук позицията на Организацията по въпроса за присъединението към която и да била съседна държава е декларирана категорично: „Втория член е съвсем нов, той не фигурира в стария устав, но е логичен извод на първия член, защото понятието автономия изключва всякакъв „ дележ и завоевания”. Организацията подозирана от разни страни в неискреност, трябваше ясно и категорично да се определи, и Учредителния конгрес е направил това с вмъкването на втор разяснителен член. Той ще разсее у населението всякаква мисъл към присъединяване към коя е да е държава, населението ще срасне с мисълта за целокупността на интересите, ще съзнае неразривността на връзките, с които ги е свързала общата съдба.“ [5]
Горкия Даме, когато е писал тези редове, той не е допускал, че претендентите за територията на Македония, ще направят всичко възможно за да национализират неговите разбирания свързани с автономията като единствен общ път на потиснатото население към придобиване на граждански и политически права.
Като истински революционер Даме Груев ще загине с оръжие в ръка, отстоявайки своите разбирания до последният миг от живота си.
[2] Двамата са съученици и съзаклятници в разтреслия Солунската гимназия ученическият бунт. И двамата понасят негативните последици на безславния сръбски опит да откупят тяхната съвест срещу таксата за образование. Заедно са в изграждането на македонската младежка група „ Дружба” и в софийският затвор изпратени от българското правителство. Няма съмнение, че това взаимно доверие е основание за едно искрено излагане на мислите вълнуващи Даме. Те представляват и един от първите писмени документи, произлизащи от създателите на Организацията, разкриващи нейната същност и цели./ ЦДА, ф.347,оп.1 -Из архивата на Никола Дейков. Коста Църнушанов. Новооткрити писма на Дамян Груев, София, 1985-1986 година/
[3] Из архивата на Никола Дейков…а.е. 53-57, Писмо 14
Synergie A.M.
автономия или присъединение
Автор: К.Г.П.
Дамян (Даме) Йованов Груев – апостол на Вътрешната Революционна организация, роден 1871 година в село Смилево Македония, убит 1906 година в Малашевската планина недалеч от село Русиново Македония
Даме е от тези няколко революционери, без които е трудно да си представим делото на ВМРО. Битието му на апостол, е неотменима част от историята на Вътрешната организация. За личности като него в евангелието на Матей е написано: „ По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни или смокини от репеи“ [1]. Съдбата определи на Даме възможно най-трънливия път, но той видя, че дори горящите клади на Илинден не са в състояние да унищожат събраните от него плодове. Вярата която вдъхна на последователите си, че свободата трябва да се отстоява с цената на живота, е онази сила, която отличаваше революционерите от всички останали.
От ученическата скамейка до последният си миг на своя живот, Даме е човек на делото. Олицетворение на независимият дух, той не позволява нито на сърбите да купят неговото бъдеще срещу една такса за образование, нито на българският княз и екзарх да определят вътрешните му убеждения. В изграждане устоите на Революционната организация, освен неизчерпаемата си физическа енергия и вродената си интелигентност, той влага всички присъщи за истинският революционер добродетели. В полза на делото той еднакво умело си е служил както с пушката така и с писалката. Историята е запазила достатъчно данни, разкриващи ясно и неоспоримо революционния мироглед на Даме. В това отношение безценни са писмата до Никола Дейков. [2] Те са написани само три месеца след създаването на Вътрешната Революционна организация. В тях Даме дава едно от най-ранните определение за същност и целите на Организацията. Без всякакви задръжки, както се полага между близки другари, апостола е изложил своята визия за бъдещето на Организацията. Даме оприличава новосъздадената вътрешна революционна организация на „ сепарационна партия” на „която принадлежи успеха”. Много разбираемо е посочил и причината, поради която подобна партия е възникнала – „ плод на несъстоятелността на България да спомогне насам”, както и предстоящите партийни цели – „прокарване между населението мисълта за самостоятелно работение“ [3]. Създаването на така наречената „сепарационна парти“ е доказателство, че идеите на Хаджиниколов споделени пред К. Шахов и Гоце Делчев през 1892 година вече са намерили своята реализация. Съдбата и общата вяра в силата на местното население само’ да се изправи срещу вековния поробител е събрала апостолите в град Солун и на 23 Октомври 1893 година те основават Вътрешната революционна организация.
От писменото наследство свързано с живота и дейността на Даме Груев е видно, че интересите на революционера са насочени не само към чисто практическите посоки, свързани с изграждането и развитието на Революционната Организация, но и към формулиране идеологемите на революционното движение. Наред със създаването на организационна рамка, обхващаща просветното и общинско дело, апостола е участвал във формулирането на официалните позиции на Организация по най-важните политически въпроси, като целта, независимост и отношението на вътрешните към останалите фактори засягащи движението. Категорично може да се твърди, че от основаването на Вътрешната организация до своята смърт, апостолът е участвал в създаването и обсъждането на всички значими документи свързани със статутите на Вътрешната организация. Тяхното съдържание се явява най-меродавният източник за политическият мироглед на Груев. Образец в това отношение е Устава на ВМОРО приет на Първия общ Рилски конгрес- 1905 година, изработен от самият Груев, който за голямо съжаление се оказва и негова последна официална писмена изява. В този документ, само в шест реда е посочена, е посочена целта и същността на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация. Ето и съдържаните на тези редове:
Глава Първа. Цел.
Чл.1. – Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация има за цел да сплоти в едно цяло всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност, за извоюване на пълна политическа автономия за тия две области.
Чл.2. – Организацията се противопоставя на стремежите за дележ и завоевание на тия две области от коя и да е държава.
Горепосочените дефиниции, написани от Даме Груев, не се нуждаят от никакви допълнителни коментари, но ще предложим кратки разяснения направени от самият апостол. Тяхното съдържание обезсилва националистическата пропаганда представяща делото на революционерите като елемент от националистическата политика на Княжество България. Груев пише: „ Една делова организация, каквато е вътрешната, която има амбицията да подкопае гнилите основи на турския режим в Македония и Одринско, не може да се води от тясно националистически съображения при такъв многосложен въпрос, гдето са заангажирани интересите на толкова много страни, защото, туй е равносилно да преливаш от пусто в щуро за сметка на измъченото население.”; „ Правото на населението в страната е да се самоопредели, както свещено право, както на отделната личност, тъй и на колективната, свързана с еднаквостта на условията, да може сама да определя режима, налаган от еднаквостта на дадените условия. Болшинството в Македония и Одринско не би се съгласило да се присъедини към никоя балканска държавица, защото никоя от нациите не надминава останалите вкупом взети. А една революционна организация, която се бори за човешки права, не може да не държи сметка за желанието на болшинството, от чието име се бори. Единствения режим, който би задоволил болшинството, е автономията. В първия член прозира широкия поглед върху реалното положение на страната – бихме рекли, държавническият ум на дейците, които са създали старият устав, от гдето е минал и в сегашният. ” [4]
Много значимо е заключението на Даме относно член втори, изрично създаден за да поясни същността на автономията. Тук позицията на Организацията по въпроса за присъединението към която и да била съседна държава е декларирана категорично: „Втория член е съвсем нов, той не фигурира в стария устав, но е логичен извод на първия член, защото понятието автономия изключва всякакъв „ дележ и завоевания”. Организацията подозирана от разни страни в неискреност, трябваше ясно и категорично да се определи, и Учредителния конгрес е направил това с вмъкването на втор разяснителен член. Той ще разсее у населението всякаква мисъл към присъединяване към коя е да е държава, населението ще срасне с мисълта за целокупността на интересите, ще съзнае неразривността на връзките, с които ги е свързала общата съдба.“ [5]
Горкия Даме, когато е писал тези редове, той не е допускал, че претендентите за територията на Македония, ще направят всичко възможно за да национализират неговите разбирания свързани с автономията като единствен общ път на потиснатото население към придобиване на граждански и политически права.
Като истински революционер Даме Груев ще загине с оръжие в ръка, отстоявайки своите разбирания до последният миг от живота си.
[1] Библия, ревизирано издание Матей 7:16-18
[2] Двамата са съученици и съзаклятници в разтреслия Солунската гимназия ученическият бунт. И двамата понасят негативните последици на безславния сръбски опит да откупят тяхната съвест срещу таксата за образование. Заедно са в изграждането на македонската младежка група „ Дружба” и в софийският затвор изпратени от българското правителство. Няма съмнение, че това взаимно доверие е основание за едно искрено излагане на мислите вълнуващи Даме. Те представляват и един от първите писмени документи, произлизащи от създателите на Организацията, разкриващи нейната същност и цели./ ЦДА, ф.347,оп.1 -Из архивата на Никола Дейков. Коста Църнушанов. Новооткрити писма на Дамян Груев, София, 1985-1986 година/
[3] Из архивата на Никола Дейков…а.е. 53-57, Писмо 14
[4] Сп. Македоно -одрински преглед. 1906, г.1, Бр. 14, с. 213-215
[5] Пак там