“ …Албанците (шкипетари на своя език, арванаси и арбанаси респективно у старите гърци и българи, арнаути у турцните и албанци у европейците) не без право се считат за най-стари обиталци на Балканския полуостров — потомци на илирите -размесени на места с гърци и славяни, (респективно българи и сърби). Смета се, че старите албанци са били пай-мощното ядро на древното македонско царство (с столица Пела, до днешното Епидже-Вардар). През римската епоха част от тях са били романизирани, както е станало с другите отломъци на родствените тем траки, а през византийското и старобългарско господства – отчасти погърчени, отчасти побългарени. Запазени от тия две главни балкански вълни са останали живущите по планините и делени на множество автономни родове „ шкипетари“…“