БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО И ВЕСТНИК „ВАРДАР“

Правителството на г. Ляпчев, с една полицейска разпоредба, спре на 22 т. м. излизането на в. Вардар. На редакцията на вестника не е съобщено нито по чие решение става спирането, нито мотивитва за това решение, нито въз основа на кой закон е взета една подобна мерка.

По частен ред се узнава, че имало решение на министерския съвет. Ако това е верно, фактът  потвърждава още веднаж колко превратно и лекомислено се схваща понякога от най-високи места елементарните задължения на една държавна власт. Министерският съвет, този министерски съвет, който от две години не намери в себе си чувство на дълг и нравствен кураж да прекрати кървавата серия, която позори България и уврежда най-скъпи народни интереси, седнал да лекува положението с това, като спира един вестник, който непрекъснато протестираше против братоубийствата и против безволието и бездействието на властта. Напразно е също да се питаме въз основа на кой закон е взето решението за спирането на вестник -„Вардар“ защото това спиране е един чист и абсолютен произвол, едно грубо злоупотребление съ власт.

Що се отнася до мотивите на решението за спирането на в. „Вардар“—подхвърли се чрез некои правителствени вестници, че те лежат в желанието на правителството да се прекрати раздразнението и да се спре „самоизтреблението“ в македонските среди. В подобно представяне на работата се съдържа, по отношение на в. „Вардар“ една недостойна и подла клевета. Кървавите злодеяния на Михайловата банда, които некои обичат да скриват зад „самоизтреблението на македонците“, започнаха много преди да се основе в. „Вардар“.  Тези злодеяния са които внесоха и внасят раздразнение, смутиха съвестите, възбудиха негодуването и отпора на честните хора. Против тези злодеяния възставаше в. „Вардар“ , за спирането на тези злодеяния той пледираше, гибелните последици за Македония и България от същите злодеяния той изтъкваше неуморно и с необорими доводи.

Вестник „Вардар“ си постави за задача честното и правилно осветляване на тежката македонска криза, предизвикана от братоубийството от 7 юлий 1928 година. Той бранеше македонското движение от покварата, която идеше от средите на братоубиеца, и която застрашаваше движението с пълно израждане вътре и непоправимо компрометиране вън. Вестник „Вардар“ сочеше, че измената, коварството и кръвожадността на Ив. Михайлов влече гибелни последици за македонското дело. Заедно с това вестникът предупреждаваше, че Националният Комитет требва да стои на своя висок и независим пост, а не да се превръща в оръдие и параван на чужди домогвания, домогвания безчестни и кръвнишки. На трето место в. „Вардар“ критикуваше и осъждаше българската власт, пред очите на която се избиваха и се избиват от палачите на Иван  Михайлов македонските деятели, без до сега да е наказан нито един, абсолютно нито един убиец, и без да са взети каквито да било ефикасни мерки за прекратяване на убийствата.

Вестник „Вардар“ се посрещна от македонската емиграция с радост и дълбоко задоволство. В  скоро време той доби много широко разпространение, което запази и до последния си брой. В  него емиграцията, както и значителна част от българската интелигенция, намираха изразена честната, искрена и свободна македонска мисъл. Но тъкмо за това в. „Вардар“ си спечели необузданата и дива омраза на убийците и на техните емисари от Националния Комитет.  Едните пращаха палачи да дебнат  редактора на в. „Вардар“, а други в срамни конгреси, свикани под знака на обилно пролята от братоубиеца македонска кръв, бълваха по цели дни хули и клевети против нашия вестник. 

Най-после, на 4 март пъдарите на братоубиеца уcпеха да повалят редактора на в. „Вардар“. С куршуми поискаха да затворят устата на истината и на правдата. Но в. „Вардар“ продължаваше да излиза, смущавайки спокойствието на убийците. На помощ им дойде решението на правителството на г. Ляпчев. Така, кървавият акт на ул. ,,Шипка“ от 4 март намери своя епилог в официалното полицейско насилие от 22 март в печатницата на ,,Стопанско развитие“.

След като цели две години стоя в блаженна дремка, правителството на г. Ляпчев реши най-после да действува. Но, не за да спре ръката на убийците, а за да запуши устата на жертвите. Не за да приложи закона спрямо тия, които го тъпчат всеки ден и под носа му, а за да извърши сам беззаконие спрямо ония, които се борят против убийствата и убийците и които пледирате за законност и ред. „Вардар“ с нищо не увреждаше законите и интересите на България. Ако г. Ляпчев мисли противното, той имаше всичката възможност да даде в. ‘‘ВАРДАР“ под съд и да иска наказанието на редактора или на авторите, които не криеха и не крият своите имена. Но и на единствения процес против покойния Васил Пундев не се даде ход. Ако процесът се гледаше, не е в „Вардар“, който щеше да съжалява.

Васил Пундев бранеше открито и без страх чистите идеи на македонското освободително движение. Верността си към тия идеи той запечата с своята благородна кръв. Сега искат секаш още веднъж  да убият загиналия доблестен и неустрашим защитник на Македония, като посегнаха на основания и редактиран от него вестник.

Това са позорни и кощунствени посегателства, против които се бунтува всека свободна съвест, но които не ще успеят никога да задушат идеите, за които живе и умре Васил Пундев, защото тия идеи произтичат от велика любов към Македония и от просветено съзнание за народна служба.

                                                                  26 Март 1930 година                                                                               От редакцията на в. Вардар