На 14 октомври 1915 г. , с манифест на царя, България обявява война на Сърбия. България разполага срещу нея с две армии – Първа и Втора. Първа армия (с командващ Климент Бояджиев) трябва да прекъсне сръбските комуникации по Поморавието и Източна Сърбия, навлизайки в тези територии, а Втора армия (начело с Георги Тодоров) – да навлезе във Вардарска Македония, да отреже пътя за отстъпление на сърбите. На 1/14 октомври до 2 / 15 ноември 1915 година командването на 2-ра армия начело с генерал-лейтенант Георги Тодоров провежда Овчеполската настъпателна операция, с която цели разбитите и отстъпващите сръбски войски да не се съединят с стоварения на 13 октомври в Солун англо-френски корпус в състав от 100 000 души, командван от генерал Морис Сарай, който настъпва по долината на река Вардар. Втора армия е подсилена с 11-та Македонска дивизия и започва на 17 октомври настъпление, целящо да отблъсне съглашенските войски от южния бряг на река Вардар и да ликвидира тяхното предмостие при Криволак, позволяващо им да настъпят по направлението Щип-Кочани. На 28 октомври частите от 2-ра армия овладяват Прилеп, Ресен, Охрид, Струга и Битоля и навлизат в долината на река Вардар. След като отделни армейски части достига до гръцката граница, настъплението е спряно по заповед на германското командване. Не трябва да се забравя, че двете армии са подчинени на германското Върховно командване и следват общата германска военна стратегия. Първоначално те са под командването на генерал Ото фон Белов командир на 8 армия. На 22 април 1917 г. генерал Фридрих Николаус фон Шолц е прехвърлен на Балканите, където е назначен като командир на групата армии, състояща се от 11-та германска армия и 1-ва българска армия . Силата му е почти изцяло съставена от български части, тъй като по-голямата част от германските сили са изтеглени от Балканите . 11- та германска армия към 1918 г. разполага с шест български пехотни дивизии и една пехотна дивизия с немски състав, но съставена от български части. Генерал Шолц успява да координира действията на македонския фронт и печели добра репутация сред българските съюзници на Германия.
Не трябва да се забравя, че съдбата на българската армия, още от първия ден на войната, бе свързана неизбежно със съдбата на германската армия. Царство България бе само една част от мащабната картина наречена Голямата война. За Германия и Австро-Унгария ние бяхме „малкия“ съюзник на Балканите, а за противниците ни малкия съюзник на големия враг. След катастрофалния край на войната, естествено, малкия съюзник не получи нищо от големите обещания и до сега обвинява победителите, че са били несправедливи с него. Кога победителя се е отнасял справедливо с победения?
Synergie A.M.
карта
Автор: К.Г.П.
На 14 октомври 1915 г. , с манифест на царя, България обявява война на Сърбия. България разполага срещу нея с две армии – Първа и Втора. Първа армия (с командващ Климент Бояджиев) трябва да прекъсне сръбските комуникации по Поморавието и Източна Сърбия, навлизайки в тези територии, а Втора армия (начело с Георги Тодоров) – да навлезе във Вардарска Македония, да отреже пътя за отстъпление на сърбите. На 1/14 октомври до 2 / 15 ноември 1915 година командването на 2-ра армия начело с генерал-лейтенант Георги Тодоров провежда Овчеполската настъпателна операция, с която цели разбитите и отстъпващите сръбски войски да не се съединят с стоварения на 13 октомври в Солун англо-френски корпус в състав от 100 000 души, командван от генерал Морис Сарай, който настъпва по долината на река Вардар. Втора армия е подсилена с 11-та Македонска дивизия и започва на 17 октомври настъпление, целящо да отблъсне съглашенските войски от южния бряг на река Вардар и да ликвидира тяхното предмостие при Криволак, позволяващо им да настъпят по направлението Щип-Кочани. На 28 октомври частите от 2-ра армия овладяват Прилеп, Ресен, Охрид, Струга и Битоля и навлизат в долината на река Вардар. След като отделни армейски части достига до гръцката граница, настъплението е спряно по заповед на германското командване. Не трябва да се забравя, че двете армии са подчинени на германското Върховно командване и следват общата германска военна стратегия. Първоначално те са под командването на генерал Ото фон Белов командир на 8 армия. На 22 април 1917 г. генерал Фридрих Николаус фон Шолц е прехвърлен на Балканите, където е назначен като командир на групата армии, състояща се от 11-та германска армия и 1-ва българска армия . Силата му е почти изцяло съставена от български части, тъй като по-голямата част от германските сили са изтеглени от Балканите . 11- та германска армия към 1918 г. разполага с шест български пехотни дивизии и една пехотна дивизия с немски състав, но съставена от български части. Генерал Шолц успява да координира действията на македонския фронт и печели добра репутация сред българските съюзници на Германия.
Не трябва да се забравя, че съдбата на българската армия, още от първия ден на войната, бе свързана неизбежно със съдбата на германската армия. Царство България бе само една част от мащабната картина наречена Голямата война. За Германия и Австро-Унгария ние бяхме „малкия“ съюзник на Балканите, а за противниците ни малкия съюзник на големия враг. След катастрофалния край на войната, естествено, малкия съюзник не получи нищо от големите обещания и до сега обвинява победителите, че са били несправедливи с него. Кога победителя се е отнасял справедливо с победения?