Обръщение на ВМОК към Н.Ц.В. Фердинанд и неговият отговор
Април 1895 година
Автор: К.Г.П.
До Негово Царско Височество Българский Князъ Фердинандъ I.
Ваше Царско Височество!
„Конгресътъ отъ делигатитй на македонските дружества и колониите въ Бьлгария и Ромжния, събранъ въ София за да размисли върху организиранието и обединението на всички дружества и да обсжди мерките, които би могли да предприематъ за подобрение тежката участь на нашите братя и съотечественници въ Македония и Одринско, въ последното си заседание едногласно реши, чрезъ особна депутация да се обърне къмь Ваше Царско Височество, като къмъ върховен вождъ на Българский народъ, като олицетворитель и испълнитель на неговите заветни идеали и да Ви помоли да не откажвте Вашето Виеочайше застъпничество за правата на горепоменатите наши братя (курсивъ р.) погледите на които постоянно сж обърнжти къмъ съчувствието на освободените и мждро ржководени отъ Ваше Царско Височество свои братя“.
София 10-й Априль 1895 г.
Членове на депутацията: Д. Карамфиловичь, Йос. Ковачевъ, В. Диамандиевъ, Й. Урумовъ, Полински.
Господа,
Дворецътъ Ми е всекога отворенъ за верните Мои подданници и Азъ съмъ всекога готовъ да разисквамъ държавните интереси съ ония, които се интересуватъ за техъ. По тая причина съмъ доволенъ, Господа, гдето сте се явили пред Мене за да Ми кажете Вашите желания относително до еднородците Ви, които живеятъ въ Вилаетите, вънъ отъ пределите на Княжеството.
Не мислете, Господа, че участьта на тия наши еднородци само Васъ интересува; не, това не е право. Както интересите на отечеството, тъй и човешките чувства принуждаватъ всекиго, и Мене първи, да желае, щото тия наши еднородци да се наслаждаватъ съ колкото по-големи доброчестини е възможно.
На всички е известно, че тия Мои желания не сж били платонически. Напротивъ, благодарение на добрите отношения, които съмъ се старалъ да се подържатъ между България и Високата Порта, Н. В. Султана не веднъж е показвал своето благоразположение къмъ българското население въ Империята си.
Нашите еднородци въ вилаетите иматъ вече четирма владици и доста широки нрава да си отварятъ и поддържатъ народни училища. Истина е, че тия отстъпки не могатъ да удовлетворятъ всичките техни справедливи желания, но, отъ друга страна, и благоволението па Н. Величество не е изчерпано. Азъ имамъ твърда вера, че нашия Суверен нема да лиша и за напредъ отвъдните наши едноплеменници отъ своето покровителство, отъ своето благоволение, особено, че Той е уверенъ въ верноста и предаността на своите български подданници, и отъ друга страна, защото и Моите Правителства сж се отнасяли всекога отечески къмъ мюслюманското население въ Княжеството и сж го оставили да се ползува съ всичките конституционни права, сж кито се ползуватъ и българите. Азъ съмъ се всекога честно и искренно старалъ да поддържамь и да усилвамж това Негово доверие къмъ Българите въ Империята, понеже така ги изискватъ интересите не само на Княжеството, но и на целия народъ и защото само чрезъ едно такова доверие могжтъ да се спечелятъ за тамкашните наши еднородци отстжпките, които ще способствувать за техното образование и за техното благосъстояние. Едно противоположно поведение не може да има за резултатъ, освенъ да хвърли органите на В Порта въ обятията на съперниците на нашата вера и народность и да озлочести тия наши братя. По тая причина, Азъ и Моето правителство, като бехме дълбоко убедени въ тая истина, съ скърбь следехме агитациите, които сж подигнахж между македонските жители на Княжеството, понеже предвиждахме, че те нема да докаратъ нищо добро на тия наши братя, че, напротивъ, те не можахж да иматъ, освенъ неприятни последствия за тамошното българско население. Ний не рачихме да употребимъ никакви строги мерки противъ тезъ манифестации понеже те не прескочихж границите на една позволена отъ Конституцията и Закона агитация, но дълбоко скърбехме за недоверието, което те пораждахж къмъ мирното българско население въ пределите на империята. И наистина, ний требваше съ скърбь да констатираме, че последствията на тия необмисленни манифестации бехж : уголемението числото на войската на нашата граница, техното преуржжение, усилванието на административните и полицейските органи, раздражението на властите и на населението и пр. Всичко това ще легне на плещите на отвъдните наши братия безъ да сж го те заслужили. Вие сте дошли при Мене за да препоржчате на Моите грижи участьта на нашите братя въ турската империя.
Азъ ви казахъ и по преди, че тая участь е Мень не по малко скжпа, отколкото на Васъ, че азъ не съмъ преставалъ да се интересувамъ за благочестината на тия наши еднородци, че всеки пжть, когато се е представлявалъ случая, Азъ съмъ се ползувалъ за да привлека къмъ техъ благоволението на нашия Сюзеренъ и че тия Мои грижи сж имали, както знаете, доста добри последствия. За да могж да следвамъ и за напредъ по сжщия пжть, необходимо е, щото живущитй въ Княжеството българи отъ Македония да прекжснатъ беполезните си, даже вредителни агитации и да ме оставятъ свободенъ да работя безприпятственно за подобрението на участьта на тия наши братя. Азъ могж да ви уверя, че ако живущите въ Княжеството Българи отъ Македония Ме послушатъ, че ако те прекратять агитациите си и се предаджтъ на мирните си занятия и по този начинъ Ми даджтъ вьзможность да възвърна старото доверие, което съществуваше между Н. В. Султана и неговите български подданници, могж да Ви уверя, казвамъ, че последствията ще бжджтъ отъ най добрите. Ако ли пъкъ тия македонски жители въ Княжеството не послушжтъ тия мои съвети, тогава нека те не очакватъ подкрепление нито отъ Мене, нито отъ правителството ми, понеже ний не можемъ да участвуваме въ действия, които сметаме за вредителни не само за отвъдните наши братя, но и за цялото отечество. Такова едно поведение, обаче, отъ страна на казаните македонци, Азъ не допускамъ, понеже знамъ, че те обичатъ своите тамкашни братя и че ще послушжтъ тия Мои съвети, сега, като имаха случай да се освйтлятъ върху интересситЪ на отечеството.
Synergie A.M.
Април 1895 година
Автор: К.Г.П.
До Негово Царско Височество Българский Князъ Фердинандъ I.
Ваше Царско Височество!
„Конгресътъ отъ делигатитй на македонските дружества и колониите въ Бьлгария и Ромжния, събранъ въ София за да размисли върху организиранието и обединението на всички дружества и да обсжди мерките, които би могли да предприематъ за подобрение тежката участь на нашите братя и съотечественници въ Македония и Одринско, въ последното си заседание едногласно реши, чрезъ особна депутация да се обърне къмь Ваше Царско Височество, като къмъ върховен вождъ на Българский народъ, като олицетворитель и испълнитель на неговите заветни идеали и да Ви помоли да не откажвте Вашето Виеочайше застъпничество за правата на горепоменатите наши братя (курсивъ р.) погледите на които постоянно сж обърнжти къмъ съчувствието на освободените и мждро ржководени отъ Ваше Царско Височество свои братя“.
София 10-й Априль 1895 г.
Членове на депутацията: Д. Карамфиловичь, Йос. Ковачевъ, В. Диамандиевъ, Й. Урумовъ, Полински.
Господа,
Дворецътъ Ми е всекога отворенъ за верните Мои подданници и Азъ съмъ всекога готовъ да разисквамъ държавните интереси съ ония, които се интересуватъ за техъ. По тая причина съмъ доволенъ, Господа, гдето сте се явили пред Мене за да Ми кажете Вашите желания относително до еднородците Ви, които живеятъ въ Вилаетите, вънъ отъ пределите на Княжеството.
Не мислете, Господа, че участьта на тия наши еднородци само Васъ интересува; не, това не е право. Както интересите на отечеството, тъй и човешките чувства принуждаватъ всекиго, и Мене първи, да желае, щото тия наши еднородци да се наслаждаватъ съ колкото по-големи доброчестини е възможно.
На всички е известно, че тия Мои желания не сж били платонически. Напротивъ, благодарение на добрите отношения, които съмъ се старалъ да се подържатъ между България и Високата Порта, Н. В. Султана не веднъж е показвал своето благоразположение къмъ българското население въ Империята си.
Нашите еднородци въ вилаетите иматъ вече четирма владици и доста широки нрава да си отварятъ и поддържатъ народни училища. Истина е, че тия отстъпки не могатъ да удовлетворятъ всичките техни справедливи желания, но, отъ друга страна, и благоволението па Н. Величество не е изчерпано. Азъ имамъ твърда вера, че нашия Суверен нема да лиша и за напредъ отвъдните наши едноплеменници отъ своето покровителство, отъ своето благоволение, особено, че Той е уверенъ въ верноста и предаността на своите български подданници, и отъ друга страна, защото и Моите Правителства сж се отнасяли всекога отечески къмъ мюслюманското население въ Княжеството и сж го оставили да се ползува съ всичките конституционни права, сж кито се ползуватъ и българите. Азъ съмъ се всекога честно и искренно старалъ да поддържамь и да усилвамж това Негово доверие къмъ Българите въ Империята, понеже така ги изискватъ интересите не само на Княжеството, но и на целия народъ и защото само чрезъ едно такова доверие могжтъ да се спечелятъ за тамкашните наши еднородци отстжпките, които ще способствувать за техното образование и за техното благосъстояние. Едно противоположно поведение не може да има за резултатъ, освенъ да хвърли органите на В Порта въ обятията на съперниците на нашата вера и народность и да озлочести тия наши братя. По тая причина, Азъ и Моето правителство, като бехме дълбоко убедени въ тая истина, съ скърбь следехме агитациите, които сж подигнахж между македонските жители на Княжеството, понеже предвиждахме, че те нема да докаратъ нищо добро на тия наши братя, че, напротивъ, те не можахж да иматъ, освенъ неприятни последствия за тамошното българско население. Ний не рачихме да употребимъ никакви строги мерки противъ тезъ манифестации понеже те не прескочихж границите на една позволена отъ Конституцията и Закона агитация, но дълбоко скърбехме за недоверието, което те пораждахж къмъ мирното българско население въ пределите на империята. И наистина, ний требваше съ скърбь да констатираме, че последствията на тия необмисленни манифестации бехж : уголемението числото на войската на нашата граница, техното преуржжение, усилванието на административните и полицейските органи, раздражението на властите и на населението и пр. Всичко това ще легне на плещите на отвъдните наши братия безъ да сж го те заслужили. Вие сте дошли при Мене за да препоржчате на Моите грижи участьта на нашите братя въ турската империя.
Азъ ви казахъ и по преди, че тая участь е Мень не по малко скжпа, отколкото на Васъ, че азъ не съмъ преставалъ да се интересувамъ за благочестината на тия наши еднородци, че всеки пжть, когато се е представлявалъ случая, Азъ съмъ се ползувалъ за да привлека къмъ техъ благоволението на нашия Сюзеренъ и че тия Мои грижи сж имали, както знаете, доста добри последствия. За да могж да следвамъ и за напредъ по сжщия пжть, необходимо е, щото живущитй въ Княжеството българи отъ Македония да прекжснатъ беполезните си, даже вредителни агитации и да ме оставятъ свободенъ да работя безприпятственно за подобрението на участьта на тия наши братя. Азъ могж да ви уверя, че ако живущите въ Княжеството Българи отъ Македония Ме послушатъ, че ако те прекратять агитациите си и се предаджтъ на мирните си занятия и по този начинъ Ми даджтъ вьзможность да възвърна старото доверие, което съществуваше между Н. В. Султана и неговите български подданници, могж да Ви уверя, казвамъ, че последствията ще бжджтъ отъ най добрите. Ако ли пъкъ тия македонски жители въ Княжеството не послушжтъ тия мои съвети, тогава нека те не очакватъ подкрепление нито отъ Мене, нито отъ правителството ми, понеже ний не можемъ да участвуваме въ действия, които сметаме за вредителни не само за отвъдните наши братя, но и за цялото отечество. Такова едно поведение, обаче, отъ страна на казаните македонци, Азъ не допускамъ, понеже знамъ, че те обичатъ своите тамкашни братя и че ще послушжтъ тия Мои съвети, сега, като имаха случай да се освйтлятъ върху интересситЪ на отечеството.