"...Македонският въпрос отдавна се изплъзна от ръцете на нас македонските българи..."
Автор: Кирил Пърличев-правнук
Възгледите на войвода Владислав Ковачев по Македонският въпрос актуални и днес.
През декември 1920 година вестник „ Автономна Македония“ публикува статия на изтъкнатия революционер Владислав Ковачев под наслов – „ Автономната идея и македонските националности“ . Всеки, който проявява интерес към Македонският въпрос и положи усилия да я прочете може да получи от изложеното една много ясна представа за автономната идея, която в действителност е основна тема от Македонският въпрос. Ако за всяка една от балканските държави отговорът на Македонският въпрос е свързан с нейното право да се разшири териториално в географската област Македония, то за революционерите и техните последователи разрешението на Македонският въпрос е запазване териториалната цялост. Всички революционни фракции, включително и „ федералистите“, към които принадлежи Ковачев, поставиха идеята за една самоуправляваща се единна и неделима Македония като своя програмна цел. Идеолозите на автономията, включително Ковачев, винаги подчертаваха, че единствената възможност за осъществяване на политическата цел е тя да бъде подкрепена от всички народности в Македония. Тази концепция влиза в сериозен конфликт с националните интереси на балканските държави, които се стремят към разширяване на своите държавни граници. В това отношение македонските българи, подкрепящи създаването на отделна държава извън българските държавни граници, попадат между чука и наковалнята на политическите реалности. От една страна семите те се възприемат като част от българският етнос, но от друга, тяхната цел е създаване на самостоятелна държава. От гледна точка на българският национализъм това поведение се характеризира като национално предателство, но автономията т.е. самоуправлението вероятно бе единствената възможност в условията на следвоенната реалност да се съхрани онзи елемент в Македония, който припознава себе си като съставна част от българската народност. Защото концепцията на българските управници – присъединение на Македония с победоносна война се оказа неосъществима, а следвоенния политически план – Македония е българска защото в миналото е била съставна част от българската държава, се развива и възприема само на домашен терен и с нищо не подкрепя македонските българи живеещи като граждани на победилите държави. Преди повече от столетие Владислав Ковачев предупреди: „ …Преди всичко време е вече да съзнаем, че Македонският въпрос отдавна се изплъзна от ръцете на нас македонските българи. Той днес не е вече изключително в ръцете на македонските българи. Той днес не е вече изключително български, както го третирахме като такъв до последната война…Защото Македонският въпрос е само една брънка от големите всесветски въпроси, които, в тяхната съвкупност, съставляват съвременната мирова политика. “ Историческият развой на събитията в Македония доказа правотата на неговите думи. Днес броя на онези, които се декларират като българи във Вардарска и Егейска Македония е незначителен. За националните доктрини на съседните държави това е съществен успех, но за българската национална политика това е безусловен провал. Още през 1920 г. Владислав Ковачев е посочил една съществена причина за поражението на българската кауза в Македония : „….За голямо с ъ ж а л е н и е, и днес се намират достатъчно български „патриотари“, които с особен патос, се провикват при всеки удобен случай, за „ племенни връзки“ и „културното единство“, в името на които те не биха се поколебали нито за момент да жертвуват автономната идея, стига да им се удаде сгодният за това случай, нам е доста странно, че известни „македонствующи“, с претенцията на високо интелигентни и изпечени дипломати продължават и днес да се увличат от подобни екзалтации, които не само са излишни и неуместни, но се явяват вече и крайно пакостни за каузата ни. “
Днес само можем да потвърдим правдивите думи на Владислав Ковачев и да потвърдим факта, че патриотарите и македонстващите са увеличили своя брой, но за сметка на българите в Македония.
Предишна публикация
Бялата фустанела в Охрид и ОхридскоСледваща публикация
Страх и политика убиха в гръб войводата Алеко Василев