Васил Левски, колосът на българската националната революционна мисъл и най-вече дейност, в края на своя житейски път, по време на разпитите в турската тъмница през 1873 година, ще направи следното признание: „Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия“. Явно, това откровение на апостола не е по вкуса на постпатриотите, които много обичат от служебните си постове да славословят неговият патриотизъм.  През 1946 г. софийското военно училище „Васил Левски“ публикува протоколите от разпитите на Левски, но вместо неговите правдиви думи са поставени многоточия с обяснението, че текста е нечетлив. Засрамили са се горките и са решили да спестят на обществото този публичен срам засягащ революционния дух на мнозинството от българите, за които апостола отдаде живота си. По-късно, през 1952, думите на Васил Левски стават достъпни за широката общественост. Заслугата е на професор Александър Бурмов, който добавя текста в редактираното от него издание / Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви. Под редакцията на проф. Александър Бурмов. София, 1952, (Фототипно издание 1987), с. 186-210, 255-261./. Благодарение на професора ние научаваме мнението на апостола за националното съзнание на българите и настроенията всред народа. Турчинът, разпитващ Левски, му е задал въпрос:  „ През тая си обиколка как намери настроението на народа и по какъв начин се приближи до всекиго?“  Отговорът на апостола: „Начетените българи, които очакваха напредъка чрез просветата, намираха за опасно и неуместно искането на права с оръжие. Те бяха на мнение, че вместо да се прави това, напредъкът и просветата, [както] и тия работи, да се уредят чрез държавата/ има предвид турската държава/, помощта на чужди народи да се избегне. По такъв начин те се държаха настрана от нашите комитетски работи. Обаче селяните, които са залагали тапиите си за сто гроша, които след няколко години ставаха хиляда [бяха на друго мнение]. Десетте коли сено, чрез услугата на мухтарите са били записвани от юшюрджиите – петнадесет, десет овце се записваха от бегликчиите – петнадесет. Тия селяни в такова тежко положение, когато им се говореше за какъвто и да е бунт, с надежда че ще се отърват от това зло, идваха на където ги теглехме. Това са моите впечатления.“

Няма съмнение какво точно ни казва Васил Левски. Въпреки всички опити неговите думи да останат затъмнени те са факт и присъда за тези, които в очакване някой друг да донесе благосъстояние на българите вдигат параден шум около светлото име на апостола.