Трудовете на професор Густав Вайганд засягащи Македония са безспорно доказателство за големите усилия, които той е положил за да опознае същността на „ пъстрата народностна картина“, както самия той определя населяващите я етноси. Вайганд осъществява шест научни експедиции в Македония, които отразява в книги и публикации оценени по достойнство от неговите съвременни. Професорът е  член-кореспондент на Румънската академия и Българската академия на науките, както и член на Македонския научен институт в София. Издадената от него през 1924 г. „Етнография на Македония“ / https://macedonia.kroraina.com/gw/gw_index.html /  е христоматиен пример за дълбочината на познанието, което един учен трябва да притежава за да се изкаже обосновано по възможността за разрешаване на Македонския въпрос. Етнографските проучвания са започнали през 1917 година по поръчение на Пруското министерство на културата. Задачата, според автора : „ да съберем колкото е възможно повече материал, който ще ни позволи да опознаем по-добре страната“ , е възложена на тридесет немски и шест български учени, които е трябвало да се занимаят с въпроси от археологията, ботаниката, етнографията, географията, геологията и т.н. Без да се спираме на гледната точка на професора, изложена изключително задълбочено и с немска прецизност, тук ще изтъкнем само неговата гледна точка за разрешаването на Македонския въпрос изложена в следното изречение: „ В послесловието на книгата и само обръщам вниманието на четеца, какви заключения трябва да се водят за настоящето разрешение на въпроса и дохаждам до извода, че на Македония требва да се даде свобода на самоуправление, при пълно равноправие на национилностите!“ Същата цел, която революционерите от Вътрешната организация поставиха в своите програмни документи и преследваха с цената на живота си.

Днес идеята на революционерите за самоуправление на Македония, споделяна и от професор Вайганд, е безвъзвратно национализирана в полза на балканските държави разположили политическите си граници върху територията на онази Македония, за която В.М.Р.О. и проф. Густав Вайганд  предвиждаха друго бъдеще.