Тайните ученически кръжоци са люлката на революционното движение в Македония.

Характерен белег на революционното движение в Македония от края на XIX век е, че под знамето на революцията застават голям брой млади и интелигентни хора, които, в новата историческа обстановка, са готови на всичко за да отстояват своите граждански и политически права. В редовете на Вътрешната Революционна Организация се вляха много младежи, които следваха примера на бащите на Възраждането и националната революция.

Люлката на Вътрешната Революционна Организация, град Солун, с българските училища и гимназии в него , е храма на вярващите в освобождението на Македония. От този храм излязоха не само първоапостолите на революционното движение, но и значителен дял от легалните и нелегалните му ръководители. За първи път, именно в Солунската гимназия, младите хора, успяха да повярват, че могат да се противопоставят на вековния поробител. В тази среда Кирил Пърличев на шестнадесет годишна възраст осъзна, че : „Нужни са съзнателни и смели борци с разните пропаганди, от една страна, и с невежеството и пороците на бащите и братята ни, от друга.“ [1] С книгите на Вазов, Захари Стоянов, Раковски и под грижите на най-добрите учители на Възраждането, се оформи нов свободолюбив мирогледа на учениците, за които пътя към освободителното движение беше вече отворен.

Една от първите форми на самостоятелен организационен живот за младежите в гимназиите се явяват ученическите кръжоци. Поставили си първоначално задача взоимно да се подпомагат в образованието, много от гимназистите, в последствие, се пренасочиха единствено към революционното дело.  Ученическите кръжоци от Солунската гимнази преминават през различни организационни форми. Зародили се в спонтанни бунтове срещу училищните власти, те ще се превърнат в добре организирани помощни звена на Вътрешната Революционна Организация, в които, първи стъпки ще направят много бъдещи лидери на революционното движение. [2] В ученическите кръжоци ще се изучават тайните на куриерската служба, хектографиране на ученически вестници, каквито са ученическите листове – ” Верига “ и “ Сноп“.  [3] Техните членове ще се превърнат в емисари на революционната пропагнда, която ще разпространяват по всички краища на поробеното си отечество. Такъв е случая с Иван Лимюнчев [4] и Антон Кецкаров [5] . Двамата възпитаници на Солунската гимназия, създават в Охрид през 1986г. кръжока Свети Климент един от първите събратя на солунските кръжоци, типичен пример за таен ученически кръжок от този предорганизационен период. [6] Този кръжок, ползващ се от поддръжката на охридчани, съчетава културна и революционна дейност. От една страна просвещава гражданите и бъдещите ръководители на ВМРО, а от друга преследва конкретна задача по унищожаване на насилниците и дерибеите в Охридско. Подобна форма и насоченост е характерна за повечето ученически сдружения възникнали в останалата под управление на Османската империя територията на Македония. Свободния дух и податливостта на младите към всички възпламеняващи идеи ще създаде една нова генерация с бунтовен характер различен от този на предците си. Едни ще приемат, като свои, целите и задачите стоящи пред ВМРО; други ще подкрепят еволюционния подход; трети ще поемат по пътя на атентатите и личната саможертва. Отново, като потвърждение на казаното, най-подходящ пример за многообразието на мнения е ученическата среда в Солунската гимназия. Вътрешната организация не изпуска от погледа си сдружения там, като Дамян Груев, Гьорче Петров, П. Попарсов полагат усилия да контролират развитието на гимназистите.  [7] Младите са обект и на интерес от страна на еволюционистите, които не одобряват методите на революцията. [8] Крайните идеи също покълват в паралелките на Солунската гимназия. Факт е, че именно в тази гимназия, Македонския Таен Революционен комитет – Женевска група, успя да намери хора, готови да жертват живота си, за да взривят заедно със себе си и общественото мнение насочвайки го към проблемите в поробена Македония. [9]

Уставните документи на “ Тайния ученически македоно-одрински кръжок- Освобождение“ създаден в град Кюстендил дават една завършена представа за този структурата и целите на този вид сдружения. Учредяването на Т.У.М.О.К 0свобождение на 27.12.1899 г., съвпада с градивния период във взаимоотношения между Вътрешната Македоно-Одринска Революционна организация / ВМОРО / и Върховния Македоно-Одрински комитет / ВМОК/. Обединили своите сили, двата центъра на революционното движение постигат успехи, както по най-важното направление- въоръжаването на населението, така и в идеологическия фронт, култивирайки общественото съзнание по сложните аспекти на Македонския въпрос. В Княжеството и чужбина се създават се все повече дружества подпомагащи освободителното дело. Една част от тези дружества са формирани от университетската и училищната младеж. [10] Особено внимание е обърнато на подрастващите. За тази цел, заедно със създаване на организационната мрежа, паралелно се агитира и сред учениците с цел тяхното привличане към делото. Резултатите не закъсняват. Създават се легални и нелегални ученически кръжоци в както по територията на Княжество, така и в българските училища допуснати от турските власти на тяхна територия. Някои от тях са под прякото ръководство на Организацията и по точно на нейните задгранични представители Г. Делчев и Г. Петров. Такива са кръжоците в София, Пловдив, Кюстендил, Самоков, Дупница и др. [11]  Въпреки значително по-трудните условия, тайни ученически кръжоци се създават и в по големите градове по организираната от ВМРО територия – Солун, Сер, Воден, Цариград, Одрин. [12]

Кюстендилският кръжок е на едно високо организационно равнище, предопределена от революционните традиции на града и стратегическата му позиция.  В град са фокусирани интересите както на ВМРО, така и на ВМОК. Ръководител на кюстендилския пункт е Никола Зографов [13], който също контролира младежката организация. Условията, в които се създава Освобождение са благоприятни за неговото бързо израстване. Нивото на кюстендилския кръжок надминава това на предходните кръжоци, както и на първоизточника му – кръжока Борба и това е видно от уставните документи на кюстендилци. [14]  Интересно в случая е, че 18-19 годишни младежи са дозрели да структурират една сложна организация. Независимо, че за важни решения се допитват до ръководството на ВМОК и неговия представител в града Н. Зографов, до голяма степен кръжока проявява самостоятелност и инициативност.  [15] Умението, с което учениците съчетават просветителската дейност с опитите да градят тайна организация, е доказателство и добър атестат за зрелостта им.

Официалната дейност на кръжока не се отличава от тази на останалите македонски дружества от пределите на свободна България. Още с учредяването му се организира кръжочна библиотека за поддържането на която се определя библиотекар като се търси помощ и от Върховния комитет в София. [16] Просветителската дейност на кръжока се допълва с организиране на сказки и беседи, както и поставяне на пиеси с благотворителна цел. “ Не е минало нито едно представление без реферат или сказка върху положението на майка Македония“- не без гордост заявяват членовете на кръжока в отмета си до BМOK от 23.1.1900 г. [17] Заглавия на реферати, като: “ Трябва ли да се надяваме на княза за освобождението на Македония“ „ Сръбските претенции и пропагандата в Македония“,” Политиката на Турция спрямо управляваните от нея нареди” и т.н., са предизвиквали интереса не само на аудиторията, но са а вали възможност на заинтересуваните млади хора да придобиват политическа зрялост и ораторски умения. С успех преминават и драматичните представления на учениците, какъвто е примерът с премиерата на “ Нещастна фамилия „- създала не само обществен престиж на членовете, но довела и до добър финансов резултат за дружеството . Според възможностите си, кръжокът участва в кампанията по набиране на средства в помощ за затворниците намираща се в Подрум кале. Зад витрината на тази легална дейност, кръжока , като тайна организация си поставя конспиративни цели и задачи  свързани с подготовката на едно бъдещо въстание. Изградена е цялостна система от правила за конспирация. [18] Организирана е тайна полиция, която следи за шпионска дейност на чуждите пропаганди и за спазване на възприетите от членовете правила. Изработен е Наказателен правилник. Прави се всичко възможно да се придобие оръжие. [19] Ако се обърне внимание на „ арсенала“, с който са разполагали младите : 1 револвер, 1 ятаган, 1нож, 7 ками – става ясно, че кръжочниците не са заплаха за Империята, но оръжието е подържало бойния дух и давало необходимата доза надежда и самочувствие. Явно такова действително е съществувало, ако се съди по обвинителните актове издаване на нарушителите. [20] Няма съмнение, че младите са гледали изключително сериозно на своите планове за освобождението на Македония. Не по-малко сериозни, по отношение на кръжока, са били и ръководителите на ВМОК и ВМРО. Те са следили за развитието на сдружението чрез пунктовия началник Н. Зографов и задграничния представител на ВМОРО Гьорче Петров. [21] Вниманието обърнато от страна на по-възрастните революционери към подрастващото поколение се дължи на факта, че самите те са били членове на подобни кръжоци и са осъзнавали значението на младите за бъдещето на революционното движение. Подобна далновидна политика е дала добри резултати, като се вземе под внимание, че младите се оказаха  съзидателна сила в революционните редици, а  тайните ученически кръжоци са били първата люлка на революцията.

[1] https://parlichev.com/bg/vmro/kiril-parlichev-nuzhni-sa-saznatelni-i-smeli-borczi-s-raznite-propagandi/

[2] Кандиларов, Г. Българските гимназии в Солун. С., 1930, с. 23, 49-50, 70-71; Пламакът на Солунският светилник. С.,1970, с. 124-125с; сп. Училищен преглед. С., 1913, кн. 3, с.  199-206; Милетич, Л. Освободителното движение в Македония и Одринско. С., 1926, кн. 4, с. 28; 1927, кн. 5, с. 114

[3] Милетич,Г. Посоченото съчинение 114-115с.; Сборник Cолун. С., 1934, с. 238

[4] . Иван. Лимончев – https://parlichev.com/bg/personality/ivan-limonchev/

[5] Антон Евтимов Кецкаров- род. Охрид, 12. 12. 1865г., охридски районен началник, починал 1944г. В Охрид. 1

[6] сп. Илюстрация Илинден, 1930, г. 3, кн. 10, с. 1

[7] Милетич,Г. Посоченото съчинение, кн. 5, с. 114-115; кн.6, с. 32-33

[8] Милетич,Г. Посоченото съчинение, кн. 2, с.5; Шатев, П. Македония под робство. С., 1983, с.36

[9] Шатев, П. Македония под робство. С., 1983 ; Билярски, Ц. ИДА, кн. 54, с. 186-196

[10] . НБКМ-БИА ф. 224, а.е. 18, л. 14-15; а.е. 21, л. 5; а.е. 13а, л. 95,225, 988-989, 1043-1045, 3973а; а.е. 24, л.42; а.е.25, л. 2239, 2340

[11] Милетич,Г. Посоченото съчинение, кн. 7, с. 156; Гоце Делчев. Спомени, документи, материали- С., 1976, с. 72

[12] Милетич,Г. Посоченото съчинение, кн. 7 с. 11-12; Разбойников, А. Борбите в Македония и Одринско 1878-1912. Спомени. С. 1981, с. 336

[13] Зографов е роден 1869 г. в село Ораовец Велешко. Доверено лица както на ВМОРО, така и на ВМОК. Пунктов началник на Вътрешната организация, в много близки отношения с Гоце Делчев. Почива на 25, 11, 1931г. в град София. НБКМ-БИА, ф.224, а.е. 23а, л.446; ф. 23, а.е. 4, л. 1-2, 17

[14] НБКМ-БИА, ф.224, а.е. 23а, л. 4150; оп.2, а.е.232, протокол № 1, 14.01.1900г

[15] НБКМ-БИА, ф.224, а.е. 23а, л. 437, 445-446; а.е. 232 кореспонденция между ТУМК и ВМОК

[16] НБКМ-БИА, ф.224, а.е. 23а, л. 174

[17] НБКМ-БИА, ф.224, а.е. 23а, л.

[18] НБКМ-БИА, ф.224, а.е. 23а, оп. 2, а.е. 232. Протокол от 28.07.1900 г.

[19] Пак там. Писмо на кръжока до ВМОК от 2.2.1900 г., л. 445-446, приложени № 2 и № 3

[20] Пак там. Доклад от Началника на Тайната полиция от 15.02. 1900 г.

[21] НБКМ-БИА, ф.23, а.е. 3, л. 284; НБКМ-БИА, ф.224, а.е. 23а, л. 863, 3822, 4150