Тодор Александров, като член на Ц.К. на В.М.Р.О., запазва и укрепва революционната традиция изградена от апостолите на революцията. До края на своя живот Александров е устремен към възприетата от основателите на Вътрешната организация главна цел на революцията  – Автономна Македония. Документите на ВМРО, подписани собственоръчно от Александров са единственият меродавен източник за същността на революционната и политическа дейност на Организацията в годините когато като член на Ц.К. Александров, направлява нейната съдба. Оригиналните документи подписани от Александров са категорично доказателство, че ВМРО ВОЮВА ЗА АВТОНОМНА-НЕЗАВИСИМА МАКЕДОНИЯ.

Тодор Александров : „..нашата многострадална поробена родина Македония остана пак поробена и разпокъсана. Но …“ не се гаси туй що не гасне“! Борбата за освобождението на Македония ще продължи докато не се извоюва поне автономия за трите части на тая област разделена сега между Сърбия, Гърция и Българи..“/До членовете и съмишлениците на ВМРО в Македония и зад граница,1919 г.

Тодор Александров: „.. Населението в останалата под българска власт част от Македония се изказа по осезателен начин, какво то ще предпочете да влезе в състава на Автономна Македония, щом бъде създадена тя..“ / Окръжно на ЦК на ВМРО 303/1922 г./

Тодор Александров: „ …  най- съществени аргументи , че Македония има право да се бори за своята свобода, че трябва да се създаде Независима Македония, за да се успокои Балкана и Европа..“  / в писмо до Задграничното представителство, 07.03.1924 г./

Т. Александров: „..като се подчертае дебело, че ВМРО се бори за Независима Македония. Ако е удобнопоправка след в „… борбата и със …..на Сърбия и Гърция” да се добави и с „ анекстичните стремежи на България, доколкото ги има” …. като се подчертае дебело, че ВМРО се бори за Независима Македония…“   / в писмо до Задграничното представителство 09.07.1924 г./

Т. Александров: „.. Разчитайки предимно на своите сили — опитът ни е научил на това — главното условие за благополучния завършък на великото освободително дело е солидарност на всички македонци, дето и да се намират те; на първо место солидарност на членовете на всека народност и на второ — солидарност между всички етнически македонски групи.

Общите страдания и общия идеал — цялостна, свободна и независима Македония, в която всички народности ще имат еднакви задължения и права, — ни зоват към по-малко словопрения и повече работа. (Позив към македонците в Америка. в. „Свобода или Смърт“, 1925, бр.17 стр. 2-4).