Страх и политика убиха в гръб войводата Алеко Василев, а убийците му бяха провъзгласени за герои

В издадената през 2002 година от мен книга „ Убийството на Тодор Александров“ публикувах факти и оригинални документи, които категорично се противопоставят на официалните версии третиращи убийството на Александров и разкриват в нова светлина последвалата на 12 Септември 1924 в Горна Джумая кървава саморазправа в редиците на македонските революционери.

За двадесет и две години след издаване на книгата не се представиха пред обществото никакви аргументи срещу документите изложените в единственото историческото изследване посветено на толкова важното за съдбата на ВМРО убийство. Историци и общественици не пожелаха да се разровят в забулената в политическа мъгла тема. Заради множество интереси бе загърбена историческата истина, редица заслужили революционери бяха убити и да днес не са реабилитирани. Един от тях е Алеко Василев пълномощник на ЦК на ВМРО в Петрички революционен окръг т.е. Пиринска Македония. Неговото убийство изобразява уродливото лице на братоубийствата в Организацията и поради тази причини си заслужава още веднъж да посочим фактите, които изобличават извършителите и техните подгласници.

Убийството на Алеко е представено като отмъщение за убития, две седмици по-рано, Тодор Александров. За да  бъде оправдано, на първо място, трябва да се посочи мотив. В тази връзка е изфабрикуван конфликт Т. Александров-А. Василев. Логично е, ако съществува сблъсък между лидера на В.М.Р.О. Т. Александров и А. Василев ръководител на В.М.Р.О. за Серски, Струмишки и Солунски революционен окръг историята да е регистрирала и запазила достатъчно безспорни доказателства, но до сега те не са представени. Вместо изобличаващи факти доказващи заговор срещу лидера на В.М.Р.О пред обществото се представят единствено спорни съждения на трети лица, които са от средите на обвинителите или живота им е поставен под заплаха. Срещу тези косвените и подложните показания представени от хулителите се изправят следните неопровержими факти:

1. Цялата кампания срещу Алеко е проведена след неговата смърт без да съществува възможност войводата да се защити. Абсолютно е пренебрегнат авторитета, с който, до момента на неговото убийство, ръководителя на три революционни окръга Алеко Василев съотосезателно е респектирал не само членовете на Организацията, но и всички нейни врагове.
2. Реално не съществува конфликт Александров-Василев и този факт е потвърден от самият Александров.

Всичко започва от една интрига на Михаил Монев. Като зет на Тодор Александров, Монев има съответнотовлияние в Организацията, но за разлика от Алеко няма висок официален пост. Между двамата съществува скрита неприязън, подхранваща опитите па Монев да създава негативни настроения срещу войводата и у Тодор Александров. Точно от неговото писмо до Александров, че „някой войвода“ е в услуга на виенската болшевишка централа тръгват подозренията към Щерю Влахов и Алеко Василев, които завършват фатално. Източника на тази подхвърлена от Монев информация и най-важното – доколко тя е достоверна, не само авторът, но и никой друг не е направил опит да изясни до ден днешен. Единствено засегнатият Алеко е поискал открито обяснение. Монев, писмено, категорично отрича да е изразявал, под каквато и да било форма, недоверие към Алеко – „….. Лично за теб най-категорично заявявам, че не само е не възможно да говоря някому, но даже ни бих позволил да ми се говори.“ (писмото носи дата април 1924 годиха и се съхранява в родовия архив на Пърличеви). Все по думи на Монев се явяват ..доказателства“, че Александров носил в чантата си „..толкова много аргументи, че тези господа /Алеко и Атанасов б. м/ ще намерят истинското си място“ (Михайлов. И. Спомени. Том 3, с. 2Л).

3. Самият Александров, в писмото си от 19 юли 1924г. до Алеко, твърди, че иска да прекъсне зародилите се слухове за разцепление във ВМРО (ЦДИА, ф. 1909, оп2, а.е 386, л15 ); Върху писмо на Протогеров до Александров от 20 Август, последният поставя саморъчно „НЕ“ на обвинението, че подозира Алеко и Атанасов и събира доказателства срещу тях. Всъщност Александров, сам, в писмото си до ген. Протогеров, с дата 20 август 1924г., дава точно разяснение за степента на своето недоверие “ ….За Орфо(Алеко) за първи път и то пред теб заговорвам констатираното, с цел да търсим заедно цер за злото, а не да водя борба. Единството ми е скъпо и за него съм правил досега много жертви и ще права още, но не до самоунищожаване на ВМРО. В бъдеще ще се узнае колко много съм ги бранил от заслужени нападки и съм създавал авторитета им долу. За Моров [Атанасов [ мога да кажа, че партизанства, но други обвинения за него не съм казвал и не казвам, защото не мога да докажа. Не съм събирал нарочно обвинения против тях, а хората сами ги дават, защото са почувствали обидени. Па и от къде да зная аз, с кого какво са вършили, та да търся хората и да събирам обвинения…“ (ЦДИА, ф. 1909, оп2, а.е. 206, л. 69).  

4. В конфискувания архив на А. Василев не е намерен дори един документ, който да го свързва със заговор.

Според Атанас Джолев, секретаря на Щерю Влахов,  цялата архива на Алеко и четата на Влахов е предадена на организационния работник Васил Мечкуевски(  Пърличев, К. Убийството на Тодор Александров. С., 2002, виж спомените на А. Джолев), т.е. хулителите са разполагали с автентични документи от набедените, но до сега не е публикуван дори и един документ подкрепящ тезата за заговор.

Твърдението на хулителите, че Т. Александров искал лично да изобличи А. Василев на предстоящия конгрес и носил в себе си изобличителни документи. И отново против истината, защото не само Александров отрича подобни намерения, но изрична комисия, определена от Серскня конгрес, е описала подробно вещите на убития (ЦДИА. ф. 1932. on. 3. ах. 187. л. 1-5; виж описа на документите намерени в раницата на Т. Александров Д. с. 92-95), сред които не фигурират такива документи.  Без да е доказал нищо от своите съмнения относно Алеко, след неговото убийство, Монев забравя раболепното си отношение към войводата. Неговото мнение, че „нема нужда от много аргументи“ е свързано вече не само с интриги, а и със съдбата на всички останали заподозрени. Тази препоръка е предадена на Иван Михайлов като  „Значи-Коли.“ (Михайлов, И. Т. 4. с. 747). Клането започва с убийството на Алеко, извършено в нощта на 12 Септември 1924 година. Под различен предлог братоубийствата ще продължат дори след разтурването на революционната организация. През цялото това време те ще бъдат оправдавани или премълчавани. Малцина ще намерят сили да потърсят истинските причини за престъпленията и да ги заклеймят. Убийците ще бъдат представяни като отмъстители и герои, а жертвите анатемосани и изоставени. Историци и общественици нямат желание да се ровят в мръсното бельо на миналото или не притежават достатъчно познания за да го направят. В резултат днес обикновения читател, ако отвори Уикипедия  БГ ще разбере, че А. Василев е организирал заговора срещу Т. Александров. Очевидно, „ изследователите“ и хулителите не се интересуват от факта за отсъствие на достоверни доказателства за конфликт Александр-Василев, а се „ хващат за сламка“ използвайки едно неофициално и неопределено недоволство на Александров  към Алеко / виж писмо до ген. Протогеров 20.08.1924 г./, изразено едва няколко дни преди фаталната дата 31 Август. Сламката се превръща в „аргумент“ и се стига до публикации с напълно невярно съждение , „В навечерието на конгреса той(Т. Александров) извършва анкета по злоупотребите на Алеко и се готви да го изправи пред революционен съд.“(Добринов Д. Последния цар на Планините. С., 1992,  с.130.). Подобни категорични, но напълно погрешни твърдения, наложили схващането, че ВМРО действително е в навечерието на справедливо наказание на А. Василев, добавени към подозренията и интригите от миналото, напълно предопределят историческата съдба, не само на Алеко, но и на всички приближени до него революционери, а фактите са съвсем други. До момента не само, че не са посочени никакви доказателства за съществуването на подобна анкета, но същевременно са пренебрегнати съществени данни с противоположно звучене.