На 28 септември 1911 год.

е осъществява първата среща между министър-председателите на Сърбия и България. Целта е създаване на съюз срещу Турция.

Шушумигите правят всичко възможно да скрият факта, че българския министър-председател иска да игнорира ВМРО. Иван Евстратиев Гешов е дълбоко убеден, че инициативата в Македония трябва да се отнеме от активите на ВМОРО: „ Дълбоко убеден освен това в нуждата, да се вземе от ръцете на възстаническия комитет македонския въпрос, както Кавур бе взел от ръцете на италиянските революционери въпроса за обединението на Италия, аз влязох в преговори със сърбите״.  От Гешов идва предложението да бъде прикрита целта на двете държави, да си поделят територията на неосвободена Македония, под камуфлажа на едно фиктивно намерение за бъдеща автономия на Македония.  [1]

На 30 септември 1912 год.

съюзниците България, Сърбия и Гърция подават обща нота до Турция, с която ״поканват Високата Порта да пристъпи веднага в съгласие с великите сили и балканските държави към изработването и въвеждането в Европейска Турция на реформите, предвидени в чл. 23 от Берлинския договор“. [2]

Шушумигите правят всичко възможно да скрият факта, че официално обявената цел на трите съюзени държави са предвидените реформи по чл. 23 от Берлинския договор, което на практика означава изпълнение политическата цел на ВМРО – Автономна Македония.

На 29 октомври 1912 год.

Великия везир моли България за примирие и мир. Изключителна възможност българите да осъществят обединение на по-голямата част от етноса.

Шушумигите правят всичко възможно да скрият факта, че Цар Фердинанд три дена се укрива и вместо да използва историческият момент в полза на българите отговаря, че е „ неприятно изненадан и дълбоко опечален от постъпката на Великия везир“  [3]

На 15 декември 1913 год.

Решид паша предлага автономия за Македония и Албания срещу град Одрин и островите в близост до Дарданелите, но съюзниците отхвърлят това предложение.

Шушумигите правят всичко възможно да скрият факта, че още на тази дата българската армия е изпълнила прокламираната цел и автономията на Македония е била напълно постижима цел.

На 20 февруари 1913 год.

Великите сили, чрез българския пълномощен министър в Лондон предлагат посредничество при условие : „ вземете цяла Тракия и Македония, но не докосвайте Мраморно море“ [4]

Шушумигите правят всичко възможно да скрият факта, че Великите сили са предоставили на България реална възможност да разшири своите граници и осигури автономия за Македония.

На 7 май  1913 год.

в Лондон, под натиска на великите сили, е подписан договор между държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя, с който се слага край на Балканската война (1912 – 1913). Турция се отказва от своите европейски владения отвъд линията Енос-Мидия и остави почти цялата територия на Тракия и цялата на Македония в ръцете на съюзниците: „ Член 2. Негово величество императорът на отоманите отстъпва на техни величества съюзените суверени всички територии на своята империя върху европейския континент на запад от линията Енос на Егейско море до Мидия на Черно море, с изключение на Албания. Точното трасе на границата от Енос до Мидия ще се определи от международна комисия.“ [5]

Шушумигите правят всичко възможно да скрият факт, че към датата на подписване на мирния договор, съюзниците фактически владееха почти цялата европейска територия на Османската империя. Договорът е определил на България територия от 180 000 км2, в която не е са включени ито не са включени „ спорната зона“ от договора със Сърбия, Солун и Халкидики.  При тези благоприятни за балканските държави условия Великите сили узаконяват официално прокламираната от тях цел – реформи според чл. 23 от Берлинския договор т.е. Автономна Македония означава изпълнение политическата цел на ВМРО – Автономна Македония., заради която те започнаха войната с Турция  – автономия на Македония /  https://parlichev.com/bg/londonskiya-dogovor-ot-1913-g-e-istoricheskoto-dokazatelstvo-za-nezhelanieto-na-balkanskite-darzhavi-da-priemat-avtonomiyata-na-makedoniya /.

Шушумигите правят всичко възможно да скрият факта, че последвалите исторически събития доказаха, че единствено стремежа за териториално разширение и национална доминация е причината за хилядите жертви по бойните полета на Тракия и Македония. България, разполагаща с най-многобройната армия, първа нападна съседите с мотива, че Тракия и Македония са нейно историческо наследство. Последваха българските военни катастрофи с краен резултат разделянето на Македония в съотношение: Гърция-52%, Сърбия-38%, България-10%. / https://parlichev.com/bg/makedoniya-pretenczii-i-rezultat /

Шушумигите правят всичко възможно да прикрият факта, че прославата на българската армия им гарантира държавна и партийна издръжка и кариера.

 

[1] Иван Евстратиев Гешов. С., 1926, БАН, с. 131-136

 

[2] „ На 30 септември съюзниците България, Сърбия и Гърция подават обща нота до Турция, съ която поканват  Високата Порта да пристъпи веднага в съгласие с великите сили и балканските държави към изработването и въвеждането въ Европейска Турция на реформите, предвидени в чл. 23 от Берлинския договор“. В нотата се посочва конкретно, какви требва да блдат тия реформи, като се прилага и обяснителна таблица за подробностите.“ / Иван Евстратиев Гешов. С., 1926, БАН, с. 151 /

 

[3] Тодоров, П. Погромите на България. С.,1930, с. 145-146

 

[4] Пак там с. 162

 

[5] ЦДА, ф. 284К, оп. 2, а.е. 203, л. 1‒4