В желанието си да убеди аудиторията, че подялбата на Македония е единствената практична перспектива за просперитет на двете държави, Пера Тодорович, главен редактор на „ Мале новине“, на 19 февруари 1897 година, пише:

„Така, с екзархата в Македония, със Сливница в България, с през нощ грабнатата Румелия, със своята лесно с чужда кръв и чужди усилия спечелена държава, със спомените за Сан-Стефанския договор, българите станаха разглезени чада на съдбата и на случая, и всички тие лесни сполуки тъй разгорещиха нихните чувства, тъй запалиха нихннят мозък, че пред очите им се дигна цял облак от розови надежди, през които, им е много тежко да видят същинската действителност!“ / Георгов, И.  Македония неразделна, сп. Български Преглед, 1897, кн.2, с. 85-86 /. Тодорович предупреди българите, че розовите им надежди ще доведат държавата им до погром. Приемаме, че сърбин не мисли доброто на българин и обратно, но какво се получи в действителност? Българската държавна територия не само не се разшири по посока Македония и Тракия, но загуби 8 691 кв. км от територията, която притежаваше преди Първата световна война и българския народ плати военната катастрофа с 388 000 свидни жертви  – https://parlichev.com/bg/44-ma-balgari-platiha-s-zhivota-si-za-vseki-edin-zaguben-kv-km-ot-darzhavnata-teritoriya-1916-g/.

Нека всеки сам да оцени дали розовите надежди, за които пише Тодорович, са попречили на българите да видят истинската действителност.