Съпротивата на революционерите от Вътрешната организация срещу Екзархията. Борба между две идеологии.

Съпротивата на революционерите от Вътрешната организация срещу създадената през 1870 година в Цариград българска църковна йерархия наречена „екзархия“ по своята същност не е борба срещу устоите на църквата, представляваща всички свои последователи в Княжество България и Македония, а е свързана със стремежа на местното население към граждански и политически свободи, които излизат извън църковните прерогативи. Революционните действия на екзархистите в Македония не се подкрепят от двете официални институции на новоосвободените българи Княжеството и Екзархията. Това е причината всред неговите водачи от неосвободените земи да се  зароди самостоятелна политическа концепция. Изтъкнатият водач на ВМОРО Гьрче Петров определя новата политическа линия като самостоятелно дело на местното население и я нарича „ нашата идея“, която противопоставя самородната организация срещу екзархийска политика, а не срещу устоите на българската църква. Крайната цел е да се следва неотклонимо пътя на революцията и крайната цел  на великото дело ще се постигне като „  изкореняваме чисто партийните елементи“. Според него великото дело на революцията трябва да преследва неотклонно и борбата срещу Екзархията е отпор срещу нейната политика в Македония, а не срещу самата институция. Ето как Гьорче, изтъкнат революционер оторизиран от Организацията да води преговори с екзарх Йосиф, дефинира същността на конфликта между Екзархията и Организацията: „ .. ако сме се борили с нея борили сме се с екзархийските работи свързани с нашата идея“ . Каква е същността на тази идея? Най-обективните свидетелства тава са официалните документи на Вътрешната организация. Там ясно и категорично е посочено, че АВТОНОМНИЯ, като форма на самоуправление, е политическата цел на революционерите. Именно те, подкрепени от  многобройни съмишленици в Тракия и Княжество България, са носителите и защитниците на „ нашата идея“. За да защитават самоуправлението като политическа цел апостолите от Солун формираха своя партия, която Даме Груев нарече „ сепарационна“  като  същевременно  посочи причината за нейното основаване: „  …несъстоятелността на България да спомогне насам. Тя намира изхода само в зиманието едно друго поведение от страна на македонц[ите] спрема съседите. Съществ[уването] на учил[ищата] ни при такова управл[ение] и подържка намирами го за съвсем вредно за страната и способно само да изцежда страната от младите ни сили и изгубва (ослабва) духа между задържавш[ето] се население. Имайки предвид злините от тази тактика на действуванието, новите сепарационисти поставят си за цел прокарванието между насел[ение]то мисълта за самостоятелно работение. Почва се от училищата, понеже таз тема може да бъде достъпна пред секиго….“  Апостола на революцията много ясно и точно посочва причината за сепаратизма „ несъстоятелността на България да спомогне насам“ . / Даме Груев. Живот и дело. Писмо № 26 до Никола Дейков /. Очевидно,  за Даме България означава васалното Княжество България и по-точно Екзархията, която като легална институция в Османската империя провежда княжеската политика в Македония под формата на екзархийска. На практика Екзархията се опитва да съвмести две функции- да управлява църковните дела за всички източно православни определящи себе си като българи и обществените дела на българите екзархисти населяващи османските владения в Македония и Тракия. Мащабната цел поставена пред Българската Екзархия би трябвало да бъде постигната от назначаваните от екзарха владици, които с помощта на духовници и чиновници да разширят влиянието на българската църква и княжеския политически и културен ареал в Македония под османска власт т.е. владишкият жезъл да опосредства настаняване на княжеската корона в Македония. Проблема настъпва когато упълномощените от Екзархията лица излизат от ролята на духовници и се опитват да овладеят обществено-политическият живот в Македония. Тогава те срещат съпротивата на излъчените от местното население водачи. Според Гьорче Петров, лично заангажиран в изясняване взаимоотношенията с Екзархията, психологията на „ местните рожби“ не допуска намеса на България : „ Нашата психология на местни рожби не допускаше мисълта, че може България тук да играе нещо за своите цели“ / Материали за историята на македонското освободително движение. С., 1927, с. 21 /.   Арена на сблъсъка между местните лидери и екзархийските назначения първоначално се явяват общините и управляваните с екзархийски средства училищата. По-късно, след като Вътрешната организация създава свои структури, конфликта се разраства по цялата територия на  неосвободена Македония. С разширяването на революционната територия революционерите многократно увеличиха броя на своите последователи и съвсем естествено възприеха себе си като законни представител на местното население призван да отстоява неговите интереси, като по този начин те влязоха в ролята на главния герой от трагичния спектакъл на македонските българи. Революционното движение многократно  ясно и категорично изразява своите позиции по отношение на екзархийската политика в Македония. Революционерите не отричат институцията, а се противопоставят на опитите на екзарха и неговите довереници да овладеят училищата, общините включително и зародилото революционно движение т.е. те се борят освен с поробителя така също и с цариградската канцелария на  Българска Екзархия, оприличена от тях като езуитския орден, и по-точно с неговата политика наречена „калугерщина“.  В тази връзка съществуват многобройни публикации, но и две от тях, написани от активни дейци на ВМРОРО в периода 1904 -1907 г. са достатъчни за да разкрият същността на екзархийската политика в Македония.

 https://parlichev.com/bg/vmro/evtim-sprostranov-za-politikata-na-ekzarhiyata-v-makedoniya/:

 https://parlichev.com/bg/petar-boshnakov-balgarsthinata-sresthu-balgarskite-revolyuczioneri-v-makedoniya/