150 години след рождението на Георги Николов Делчев активисти, продължават да убеждават българската общественост, че Делчев е българин. Нима българите не го знаят? Учители, професори, академици и общественици, цяло столетие,  доказват общоизвестия факт, че Гоце многократно се е самоопределял като част от българската народност.  Ако съществуват съмнения относно народността на Делчев, те не са намерили благоприятна почва за развитие у нас. Българската общественост отдавна е наясно от кой народ произлиза войводата. Въпреки това, спомене ли се името на революционера веднага акцента пада върху неговото самосъзнание. Подход, който ограничава мащаба на неговата личност и хоризонта на неговите възгледи. Защото, освен, че е българин Гоце Делчев е от онези българи, които дадоха личен пример как трябва да се отвоюва свободата. В този смисъл, да се говори само за народността на  Делчев, без да се изтъкват неговите принципи и убеждения,  е политическа игра, която се играе по правилата на Ото фон Бисмарк – само истината, но не цялата истина. Но, не кажем ли цялата истина ние не можем да се доближим до същността на революционера-идеолог Гоце Делчев, а тя не се изчерпва само с това, че е българин и герой. Освен тези всеизвестни истини трябва ясно и гласно да заявим, че неговата саможертва е дадена в името на точно определена цел – пълна политическа автономия на Македония и Одринско. В допълнение да подчертаем неговата вяра, че  революцията, а не еволюцията, е най-краткият път към постигане на целта.

Гоце е от хората с бунтовнически дух осъзнали, че свободата означава саможертва, защото за да придобиеш това висше човешко благо трябва да си готов да отдадеш живота си за него. Делчев не чака идването на свободата, той сам тръгва към нея.  От спомените на Иван Хаджиниколов става известно, че през 1892 година, той заедно с Коста Шахов и Гоце Делчев, са обсъждали теоретическите и практически възможността за създаване на революционна организация, както и принципните основите върху, които тя би могла да бъде изградена.  [i] Твърдението на Хаджиниколов за тайни срещи, преди създаването на Революционната организация, е подкрепено и от Даме Груев, който описвайки първата си среща с Делчев, през ноември 1894 г., споделя: „ Делчев вече имаше идеи, подобни на нашите“ [ii] .

А, кои са „ нашите“ идеи, за които Хаджиниколов и Груев говорят?

Идеите на Хаджиниколов: „ 1. Организацията да се нарича Макед[онска] револ[юционна] организация, да се основе в Македония, а не в София, защото основана в София и ръководена от София, сърби и гърци ще я отдадат на българското правителство, ще основат и те такива организации и от нашата организация няма да излезе нищо. При това тя трябва да бъде тайна. 2. Основателите й да са македонци, които да се ползват с добро име и да живеят в Македония, за да бъдат постоянно в контакт с населението в Македония, да бъдат и те изложени на същата опасност, на каквато ще бъдат изложени последователите им, чрез което по-лесно ще спечелят доверието на населението. 3. Лозунгът ни трябва да бъде автономията на Македония. Нашето искане трябва да почива на чл. 23 от Берлинския договор, за да се надяваме на успех. Да постигнем автономия за Македония, значи да я откъснем не само от турците, но и от сърби и гърци. Очертани еднаж, границите на автономна Македония не ще могат вече сърби и гърци да искат части от нея, когато, ако искаме присъединяването й към България, сърби и гърци ще искат части от нея. Нашата задача трябва да бъде да спасим Македония цяла. А това може да стане само чрез една автономна Македония. 4. Организацията трябва да бъде самостоятелна и независима, да няма никакви връзки и ангажименти с правителствата на съседните държави, за да не й влияят тия правителства и да не я обвиняват някои, че е оръдие на някое от тия правителства и с това да предизвикат противодействие от страна на другите съседни правителства.“ [iii]

Идеите на Дамян Груев: „ ….Работата ево как е. Преди всичко сепарац[ионното] стремление не требва да го считаме за утопия. То не обзима и крайностите на същинската сепар[ативност], както си я представят крайните шовинисти. Тя е плод (разбирам нашето ново сепар[атистично] направл[ение]), та именно плод на несъстоятелността на България да спомогне насам. Тя намира изхода само в зиманието едно друго поведение от страна на македонц[ите] спрема съседите…“ [iv]

Несъмнено създателите на Вътрешната революционна организация са със сходни разбирания, което води до бързото разрастване на революционното дело, същността на което е дефинирана в програмите документи на Организацията писани от самият Делчев: „ Цел:  Чл. 1. Целта на БМОРК е придобивание пълна политическа автономия на Македония и Одринско. Чл. 2. За постигание на тая цел, те са длъжни да събуждат съзнанието за самозащита у българското население в казаните в 1 чл. области, да разпространяват между него революционни идеи чрез печатът или устно и да подготвят и подигнат едно повсеместно възстание.“  [v]

В началото на 1902 година, с активното участие на Гоце Делчев, са извършени промени в устава и правилника на Организацията. Набелязаната през 1896 година политическа цел – пълна политическа автономия на Македония и Одринско, е запазена. Няма промяна и в средството, чрез което би трябвало да се постигне политическата цел – революцията. Новост е допълнението, че „целта ще се постигне чрез премахването на шовинистическите пропаганди и национални разпри, които цепят и обезсилват македонското и одринското население в борбата му срещу общия враг; действува за внасяне общия дух и съзнание между населението и употребява всички средства и усилия за по-скорошното и своевременното въоръжаване на населението с всичко необходимо за едно общо и повсеместно въстание.“  [vi]  Според Пею Яворов, причинна за изменението в устава е настъплението на националистическият шовинизъм. Поета-революционер свидетелства, че Делчев безрезервно е подкрепил промяната. [vii] Гоце Делчев и неговите другари ясно са осъзнавали, че в Македония се срещат противоположни национални интереси, които се явяват сериозна пречка за обединяването на населението в една обща идея.  Въпреки това съществено препятствие, революционерите са вярвали, че перспективата местното население само да управлява съдбините е по силна от националистическата пропаганда. Поради тази причина идеолозите на Революционната организация не толерират етническата доминация, дори и в полза на преобладаващия български етнос, от който самите те са произхождали.

Гоце Делчев поставя целите и независимостта на Вътрешната организация над фетишите на национализма, защото е осъзнавал, че тя е онази движеща сила, която създава и култивира революционният дух всред местното население, без който свободата е немислима. Войводата е убеден, че свободата не може да се постигне без революция: „ Освобождението на Македония лежи в вътрешното въстание. Който мисли другояче да се освободи Македония, той и себе си лъже, и другите . Но кои са те, които ще се вдигнат сега на въстание? Г-н Чакъров ли? Ако въстанието може да се повдигне с 1—40 души, то Македония отдавна щеше да бъде свободна държавица“. [viii]  Силата на това убеждение е помогнало на Делчев да носи тежкият кръст на революционната проповед до последният си земен миг. Делчев и другарите му са потърсили упование в собствените си сили: „ … требва да се надеваме само на своите сили и да се опълчим против всеко външно влияние и пр.[ix]“, след като  всеки един от тях е осъзнавал, че васалната политика на Княжеството не е в състояние да помогне на потиснатият народ и да го избави от ежедневните мъки. Бомбите в тайната работилница на село Сабляр, които Гоце саморъчно приготвя, са доказателството, че той вече е загубил вяра в „ официалните патриоти“, [x]  както поета Яворов сполучливо е нарекъл сподвижниците на княжеската политика и се е устремил сам да руши Империята. За Делчев патриотизмът не е чувство патентовано от патриотите, а е дело подкрепено с постоянна жертвоготовност. [xi] Несъгласието с васалната политика е основата върху която ескалира негативното отношение на Гоце Делчев и неговите съмишленици към управляващите в Княжеството  и техните емисари в Македония. , постепенно идейните противоречия прерастват в открит сблъсък известен в историческата литература като борбата между „вътрешни“ и „ външни“. [xii] Стремежът да се опази независимостта на Организацията и да се прехвърли революционният дух на нейните апостоли всред населението е истинската причина революционерите да причислят княжеската политика към  посочените в устава „шовинистически пропаганди“ и да потърсят съмишленици всред съгражданите си, които са наречени „македоно-одринското население“. Иначе, как бихме могли да обясним факта, че Делчев, сам определящ се като българин, е проявил инициатива да замени думата българин с мекедоно-одринец и българско население с македоно-одринско население. Живеейки именно всред споменатото населението, напълно запознат с реалностите, воеводата ясно е съзнавал, че църковната политика придружена с обещание за присъединение в необозримото бъдеще не покриват представата роба  за свобода. Посочената в устава цел: „пълна политическа автономия на Македония и Одринско“ , която Делчев и идеолозите на Организацията са  поставили пред себе си, не би могла да бъде постигната, ако не бъде възприета от всички потиснати,  наименувани  „македоно-одринското население“,    като обща.

Прокламираната цел –  пълната политическа автономия за Македония и Одринско, предопределя визията на Гоце Делчев за бъдещето на тези две провинции. Няма съмнение, че за Делчев политическата автономия означава самоуправление без национална доминация, а не етап от присъединението към Княжество България. Освен това също няма съмнение, че мнението на Гоце, не се споделя от всички революционери, много от които са виждали бъдещето на Тракия и Македония като неразделна територия в политическите граници на вече признатата, от Великите сили, държава на българите. Знаменателен в това отношение е спорът между Гоце Делчев и Стоян Лазов, състоял се в Странджа планина през 1900 година. [xiii]  В този дебат Делчев излага всички свои аргументи в полза на една автономна държава, на които опонента Лазов твърдо се противопоставя с думите: „ …Вие, македонците, добави той, може би ще успеете да си създадете сами една автономна държава; ние обаче, одринци, не ще можем да придобием своята свобода, освен с вмешателството на България и в нейните граници……. Ако вие, македонците, продължавате да говорите и да работите за автономията на Македония и Тракия, ние ви заявяваме, че ще се откъснем и ще образуваме самостоятелна революционна организация със свой Устав”.  [xiv] Разбира се, виждането на Гоце Делчев за автономията, като начало на една нова самостоятелна държава, не е случаен проблясък в резултат на воденият спор. Още през 1895 година Гоце пише от Щип до Ефрем Каранов: „ Ако въстанието може да се повдигне с 1—40 души, то Македония отдавна щеше да бъде свободна държавица.“ [xv]  На Милан Матов, който не от последователните привърженици на автономията, дължим разяснението относно отношението на Гоце към бъдещото устройство на Македония: „ Когато ние докараме нова наша власт, след това можем да говорим за партия, за социализъм, за републиката и пр…“. [xvi] И тук няма място за съмнение, ча апостола не е имал намерение да превземе властта в Княжество България, а е възнамерявал да докара „ нова наша власт“ в онази държава,  която революционерите са възнамерявали да създават в Македония.

За Гоце Делчев категорично  можем да твърдим , че е праволинеен проповедник на идеята за политическа автономия за Македония и Одринско и до смъртта си не отстъпва от своите разбирания.

[i] Ив. Хаджиниколов. Спомените ми в свръзка с революционната организация” [1932], сп. „България-Македония”, София, г. І, кн. 4, октомври-ноември 2002, с. 14-20 и кн. 5, декември 2002, с. 14-20

[ii] Милетич, Л. Спомени на Дамян Груев, Борис Сарафов и Иван Гарванов. С., 1927, с.13

[iii] Ив. Хаджиниколов. Из „Спомените ми в свръзка с революционната организация” [1932], сп. „България-Македония”, София, г. І, кн. 4, октомври-ноември 2002, с. 14-20 и кн. 5, декември 2002, с. 18-20 и Ц. Билярски, Първите програмни документи на ВМОРО до есента на 1902 г., сп. „Известия на държавните архиви”, кн. 87, 2004, с. 258-273.

[iv] В писмото до Никола Дейков, написано само три месеца от създаването на Вътрешната Революционна организация, Солун, 7 февруари 1894 г.,  Даме дава определение за нейната същност и цели. Новосъздадената вътрешна революционна организация е оприличена на „ сепарационна партия” на „която принадлежи успеха”. Много разбираемо е посочил и причината, поради която подобна партия е възникнала – „ плод на несъстоятелността на България да спомогне насам”, както и предстоящите партийни цели – „прокарване между населението мисълта за самостоятелно работение..“. / Публ. в К. Църнушанов, Новооткрити писма на Дамян Груев, с. 233-236; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 127 – 129/

[v] По решение на състоялия се през 1896 година Солунския конгрес на Г. Делчев и Г. Петров е възложено изработването на устава и правилника на новосъздадената революционна организация. Това е един от първите програмни документи на Организацията, в който Гоце Делчев собственоръчно е посочил политическата цел и средствата за нейното посигане – Устав на бълг.[арските] македон[о]–Одр[ински] Револ[юционни ] Комитети. 1896, с.1

[vi] „Чл. 1. Т.М.О. Р.  организация има за цел да сплоти в едно цяло всички недоволни елементи в Македония и Одринско без разлика на народност, за извоюване чрез революция пълна политическа автономия за тия две области.  –  Чл. 2. За постигане на тая цел организацията се бори за премахването на шовинистическите пропаганди и национални разпри, които цепят и обезсилват македонското и одринското население в борбата му срещу общия враг; действува за внасяне общия дух и съзнание между населението и употребява всички средства и усилия за по-скорошното и своевременното въоръжаване на населението с всичко необходимо за едно общо и повсеместно въстание.“/ ЦДА, ф. 1234 к, оп. 1, а. е. 13, л. 1.;  За подробности по изготвяне на устава и правилника на ТМОРО от 1902 г. виж Билярски Ц. Още един път за първите устави и правилници и за името на ВМОРО преди Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г./

[vii] „ Все пак революционерите не можеха да избягнат случайни сблъсквания с казаните пропаганди, вследствие на което се отиваше до големи крайности. И често борбата вземаше даже тъмен шовинистически цвят. Гоце – човек на твърде широки възгледи, дига ръка за предметния член в устава без какви да е резерви. Но туй не тряба да ни учудва, защото той беше и практически деятел в най-строга смисъл. По-късно, щом обстоятелствата се поизмениха, Гоце пръв настояваше да се измени и устава. Тогава революционната организация отбеляза, че за постигане гонимата цел тряба да бъдат сплотени всички потиснати народности в страната. И вече съзаклятник можеше да бъде и българинът, и гъркът, и всеки, който би бил кадърен да принесе някаква полза на освободителното дело.“   / Яворов, П. Гоце Делчев – Биография. Гоце в Щип, Банско. С., 1904г. /

[viii] Сборник „Илинден” 1903—1926. В памет на голямото македонско въстание, книга пета. С.,1926, стр.15-20

[ix] Милетич, Л. Материали за историята на македонското освободително движение, книга IX, Спомени на Михаил Герджиков. С., 1928, с.31

[x] „И революционерите губеха вяра да се заработи някога в съгласие с «официалните» патриоти, като възложиха малка надежда на една тайна софийска групица, която впрочем не преживя много дълго.“ / Гоце Делчев – Биография от Пейо Яворов- С., 1904 /

[xi] Тежко е човеку да има работа с шарлатани, каквито са тукашните управници; горко и нам, че нуждата не е тласнала да търсим помощта им; но какво да се прави, „удавений за сламка се лови”. Зная го, че властта е символ на измамата, насилието, грабежът, но, казвам ти, нашата нужда е диктувала да се обърнем към такива политически хамелеони.“ ; „ Вестта в последното ти писмо, че са заканвали шайките на депутатите да те убиват, най-много обърна вниманието ми. Нима ще се потресат, ще се позамислят или ще се уплашат? Пресен пример ни дава позорното за народа убийство на Алеко. Това е то българско партизанство!“; „Писваш ми за телеграмите, пратени против началника; българските партизанства са такива, че човек отвращава се и от честните елементи, и от привържен[и]ци на правителството, и [от] самото правителство.“; „Кажи на Ангел да внимава, че либералите  са такива само в лъжите. Нека се пренася по възможност най-скрито. Байо ти Радославов  тук е обещал, а там е изпратил, види се, добрите разпореждания за конфиска. На добър им час — честита им ръка. Това е сефтето. Не консерваторска византийщина има тука, а, напротив, либерализма изиск[в]а от подръжателите си курвин

ската тактика, която, както се вижда, с голема вещина ще я приложат. Е, що да правиш, когато требва да се гледа д Не стигаше оня гром от Виничката афера, за да разклати делото, ами и тукашното (българското демек) правителство се е завзело да освободи турската власт от преследвания, като се нагърбва само да уничтожи туй, което не се уничтожава. Преследванията над нас са в най-силен разгар, ще видим ще ли се увенчае с успех. Горко ним!“ / Кьосев, Д. Гоце Делчев. Писма и други материали. С., 1967, с. 157, 159, 100-101/

[xii] Думите на Делчев, засвидетелствани от Борис Сарафов, са красноречиво доказателство за решителността на революционера да не допуска външно вмешателство в делата на Организацията: „Нема да допуснем офицерин в организацията и в комитета. Ако бъде Цончев и вие заминете вътре, ще срещнете щиковете на организацията“/ Милетич, Л. Спомени на Дамян Груев, Борис Сарафов и Иван Гарванов. С., 1927, с.59-61/

[xiii] Този идеологически спор разкрива разбирането на Делчев за създаване на една нова независима държава на балканите, която да балансира териториалните претенции на вече съществуващите  балкански държави към територията на Османската империя. / Войников, Д. Българите в най-източната част на Балканския полуостров – Източна Тракия. С., 2002, гл.24 Идването на Гоце Делчев в Тракия и някои уточнения по този повод. Идеологическите спорове между Гоце Делчев и Стоян Лазов. Непубликувани спомени на очевидци.“/

[xiv] Пак там

[xv] Сборник „Илинден” 1903—1926. В памет на голямото македонско въстание, книга пета. С., 1926, с. 15-20

[xvi] Матов, М. За премълчаното в историята на ВМРО. С., 2002, с.278