Васил Иванов Диамандиев е възрожденец, общественик и революционер роден на 30 Януари 1839 година в град Охрид Македония. През 1858 г. се записва в Одеската Духовна семинария, през 1860 се прехвърля във Физико-математическия факултет на Московския университет. Учи там само една година и после става студент пак във Физико-математически факултет, но на Киевския имперски университет „Св. Владимир“. През  1862 г. се връща в Македония и учителства в Кукуш (1862–1864), Велес (1864–1866), Охрид (1866–1867). Във град Велес създава младежко дружество „ Етерия“. Подпомага Стефан Веркович в написването на „Топографическо-этнографический очерк Македонiи”, като му изпраща различни географски, исторически и етнографски материали и информации за Охрид и Охридско. Преследван от власти окончателно напуска Охрид през 1868 година. До Освобождението учителства в бесарабският град Комрат, където издава вестниците „Ехо на Болград“ и „Ялпуг“. При избухването на Сръбско-турската война в 1876 година Диамандиев създава комитет за подпомагане на българските доброволци, който на следващата година подпомага и Българското опълчение в Руско-турската война. След Освобождението се установява да живее в Княжество България. Диамандиев е сред учредителите на Народната библиотека и неин заместник-директор от 1885 до 1891 година. Председател на Кюстендилския окръжен съд (6 януари – 1 юни 1879), член на Русенския апелативен съд, член на Върховния касационен съд (1883) и други. От 1885 до 1886 е Директор на Първа софийска девическа гимназия, в периода 1888 – 1892 е главен счетоводител в Министерството на финансите, през 1891 – директор на Народната библиотека в Пловдив. През 1879 година Васил Диамандиев е избран за народен представител от Македония, който трябва да я представлява в  Учредителното събрание в Търново, но той и останалите представители от Македония и Тракия не са допуснати в Събранието. От този момент нататък Васил Диамандиев превъплащава цялата си енергия в обществена дейност насочена към освобождението на Македония. Той създава през 1880 г. в Русе Българо-македонската лига и е неин пръв председател; ръководи Дружеството за подпомагане на бедни македонци (1882), Българо-македонското благотворително дружество (1883–1884), Македонското благотворително дружество (1884); включва се в изпращане на чети в Македония. Създава дружество „Македонски глас“ (1884–1885) и е избран за председател на настоятелството, основател на Върховния македонски комитет (1895), член на комитет „Единство“ в София.