" Саморъчно князът закачил ордена " Таково" на дякона - легионер.."
Автор: Кирил Пърличев-правнук
През 1852 година бъдещият Апостол на свободата става послушник на вуйчо си йеромонах хаджи Василий, който го учи на черковна служба включваща черковно пеене. Явно пеенето се харесва от Васил Левски и му се отдава като способност. Факт е, че наред с многобройните си таланти Дякона е бил надарен с този да пее хубаво. Докато пребивава в Карлово, Васил Кунчев ходел на частни уроци по църковно пеене при Райно Попович. Като певец Левски се е отличавал сред бъдещите духовници от свещенническия курс. На 7 декември 1858 г. в Сопотския манастир „Св. Спас“ младият послушник Васил Иванов става монах Игнатий. Придобивките за Васил Кунчев през шест годишното послушничество са твърде малобройни, но сред тях е развитие на певческите му умения. Левски постъпва певец в църквата „Св. Богородица“ в Карлово и неговият глас не остава незабелязан – „Тайствени бяха за мене … старият духовник х. Василий и племенникът му – младият дякон Игнатий. За жилището и живота на двамата отшелници представа нямах… Вратичката към метоха беше винаги затворена. Само привечер, когато черковното клепало биеше за вечерня, вратичката се отваряше. Ние, ученичките, … чакахме да видим как дякон Игнатий ще се появи на малкия комшулук. Със среден ръст, слаб, с дълго черно расо, дяконът беше внушителен. Той се спираше за малко пред нас, с едва уловима усмивка, изглеждаше ни продължително със сините си загадъчни очи и отиваше в черква. Често пъти някои от нас тихичко последвахме дякона в храма, за да го чуем как той чете и пее“. / Левски във времето. С., 1987, с. 366. /
Няма съмнение, че Васил Кунчев – Левски е бил надарен с много таланти, но ореолът на пръв български национален герой е позатъмнил неговият певчески талант, който, много вероятно да е възнаграден, не от друг, а от самият сръбският княз Михаил Обренович с орден „ Таково“. Това е орден създаден в Княжество Сърбия през 1865 г., за да отбележи 50-годишнината от Второто сръбско въстание срещу Османската империя, започнало в Таково, Сърбия. Носители на високото отличие са европейски короновани глави, висши военни, политици, общественици. С ордена са декорирани и Княз Батемберг, Никола Иванов – Министър на отбраната, ген. С. Тошев, Рачо Петров – Министър председател. В официалният списък на наградените с ордена лица името на Васил Кунчев -Левски отсъства, но това е обяснимо при обстоятелствата при които го е получил. Вероятно официалния документ достатъчно основание да не се възприема за истина награждаването на Левски с този орден. Освен това „ патриотите“, дори награждаването да е истина, не биха допуснали нашия първи национален герой да бъде почетен от исторически враг. Все пак, съществува много достоверно представен разказ за награждаването на „ сладкопойния“ дякон Игнатий от княз Михаил Обренович, на което твърдение заслужава да му бъде обърнато внимание.
Предишна публикация
В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯТ ДЪЛГСледваща публикация
Във Воден, 1895 – 1901 г.