ВМРО за първи път се лигитимира  в печата,  чрез три броя на  вестник  Автономия, излезли през месец Август 1903 година / три броя до 16 август/

Целта на задграничен лист на Вътрешната организация е : „ ..да изясни пред света исканията на борещото се население в Македония и да защити неговата кауза пред обществото…”.  Редакторът Тома Карайовов обявява  : „ След  десетгодишно съществуване, организацията сега за първи път излиза открито със свой орган.” Твърдението му се базира на факта, че към този момент печатните издания на вътрешните са с регионален характер и засягат повече регионални проблеми, а идеята на Вътрешната организация е този вестник да я представлява като цяло.  В излезлите 3 броя, Карайовов се опитва да разкрие същността на Вътрешната организация и да направи нейната идеология достъпна до по-голямата част от обществото. Безспорно, изложените от него тезиси, изхождат от идеите на болшинството от ръководителите и ние бихме могли да ги приемем като обща позиция на вътрешните.  От писанията на Карайовов става разбираемо, че Организацията е наясно с реалната ситуация в Македония.   Вече четвърт век Турция не само, че не желае да въведе  предписаните от Великите сили реформирите, но и малкото усилия които влага за тяхното осъществяване на практика се оказват безрезултатни, поради сложната обстановка и нежеланието на администрацията да е преодолее.   От друга страна Княжеството не е в състояние да защити гражданските права на българският етнически елемент в Македония, камо ли да отвоюва цялата територия на Македония,  върху която то проявява етнически претенции.  Тези реалности  пренасочват надеждите на вътрешните към собствените сили и европейската дипломация.  Идеолозите на Вътрешната организация вече са осъзнали, че поради различния етнически състав на населението в Македония, Европа не би могла да защитава етносни претенции, а единствено тези засягащи общочовешките права.   В този контекст от колоните на  вестника Карайовов призовава цивилизования свят да помогне на въстаналите християни в Македония за да  приближат към присъщите за този свят общочовешки ценности и по този начин да се разшири европейската култура и по техните земи. Видно е, че исканията на Вътрешната организация са лишени от етнически акцент.  Не се защитават единствено правата на българското население, а се търси онова приемливо решение, което  да успокои  всички  народности в Македония.  По този начин Вътрешната организация се опитва да създаде равновесни отношения между различите народности, които намират приложение във формулировката за автономномия на  Македония и Македония за македонците.  Още повече автономията е вече санкционирана на Берлинския конгрес  в  член 23-ти на подписания от Великите сили договор.   Позицията на вътрешните е съобразена както с реалностите в Македония, така и с реалните възможности за предяваване на политически претенции съобразно сложната политическа и етническа обстановка на Балканите.  С призива за автономия вътрешните се опитват да застанат начело на всички недоволни от султанския режим, без разлика на народност. Те приемат самоуправлението като възможност за разрешавана на междуетническите противоречия и ново начало за съвместно съществуване.  Поради тази причина В брой 1. От Август 1903 Тома Карайовов разглежда възстанието, не като въоръжен акция на българският етнос,  целяща национално обединение, а като борба на православните христиани  за човешки и верски права, отдавна обещани им от Европа.  С тази своя политическа линия ВМРО пресича интересите на вече признатите балкански държави. Идеята за автономна Македония, като възможност за опазване на нейната цялост, умиротворяване на Балканите и най-пряк път към политически права за обезправеното население,   среща аспирациите на балканските държави за доминация на Балканите,  неминуемо водещи до поглъщане или преразпределение на македонската земя.  Територията на Македония е ключът към политико-икономическта доминация на Балканите и никоя от балканските държави не би се съгласила да се откаже от своите претенции за сметка на местното население търсещо своето самоуправление.  Домогванията и на трите държави към Македония се основават на исторически претенции за вледение на тази територия в миналото.  За гърците Македония е тяхна собственост от антични времена.  В лансираната от тях мегали идея те възстановяване на Византия като гръцка държава, наследник на античността. Сърбите търсят наследството на Душановата империя, върху територията на която те признават съществуването само на „стари сърби”, а за останалата част на Македония, те прилагат „ Начертанието”  на Гарашанин като пледират, не за етническа, а за политическа доминация в  южнославянска държава. Княжество  България е  единствената от трите  държави, което обосновава  претенциите си, освен на минало величие, така също и на факта, че по-голямата част от населението в Македония припознават себе си като българи, едно изключително преимущество, заличено по-късно от недалновидната българската политика.

Ясно са очертани  две различни политически решения с противоположни тенденции за разрешаване на македонският въпрос. Тази на ВМРО за единна и неделима Македнония и тази на балканските държави предвиждаща различни комбинации за разделяне на Македония. Позицията на Революционната организация за неделимостта на Македония е изложена, от Тома Карайовов в  брой 2 от 10 Август,  по един точен и категоричен начин.  Критикувайки руската политическа доктрина предвиждаща  двете балкански славянски държави, върху Русия има политически контрол, да се разберата за подялбата на Македония, Карайовов заявава:  „ На какво основание българите от Княжеството и сърби ще се съгласяват да делят македонците, когато у последните има по-практична и по-широка политическа формула: Македония за македонците, за която сега се лее толкова кръв не само от българи,  но и от валаси, па даже и от гърци?“

Казваме по-практична защото  тя не очаква осъществяването си от окончателното разкъсване на турската империя, а от правилното и ефикасно приспособление само на чл.23 от Берлинският договор.

Казваме по-широко защото чрез нея се неутрализират сегашните национални вражди и Автономна Македония може да стане, след като обезпечи политическите и икономическите интереси на съседите си, звеното, около което ще се групират всички в името на едно федеративно начало.”

Според говорителя на вътрешните, Карайовов,  бъдещето ще доведе или единство за  Македония, като я превърне в обединител на балканските държави, или до подялба  с пагубни последствия. Пишейки тези изявления,  в дните на разгара на възстанието, автора няма как да е знаел, че политическата ситуацията ще се повтори и този път ще доведе до съдбоносен дележ на Македония.  Факт е, че разпокъсването на Македония доведе до крах освен политиката на Княжеството за обединението на българите в едно по- голямо царство,  така също и политиката на ВМРО за обединение на всички християни в територията на Македония. В този смисъл дележът се оказа фатален не само за българските национални интереси, но и за интересите на населението в Македония, което въднъж  разпокъсано и до днешен ден не може да създаде онази политическа и икономическа съмостоятелност, към която се стремеше ВМРО и за която  бяха пренесени жертва най-достойните свои синове.

Със сигурност, обаче, по време на възстанието, дейците на Вътрешната органазация са вярвали, че Македония на македонците е най-доброто разрешение на Македонският въпрос. Тогава те все още са се надявали, че възстанието ще бъде онази гаранция за осезаема мощ и присъствие на ВМРО в Македония, която би представила Организацията пред  европейските държави като политическите фактор с потенциал да защити своите разбирания.  С искането  „ Дайте ни един законен реди и ние ще се борим със закони средства” предводителите на Организацията са търсели едно мирно продължение на въоръжените си действия, чрез което политическото бъдеще на Македония да се предоставави в ръцете на неселението и. За разлика от тях Княжеството ограничава политиката си до  дипломатическа  защита на българският етнос срещу произволите на турската администрация,  без да подкрепя ВМРО в  основната му цел – самоуправлението на Македония. Политическата игра на Княжеството разделя населението на Македония на  „ съсипано българско население” и „ виновни за атентатите против реда и обществената безопасност”, вместо да защитава всички потиснати и угнетени.