Македония и мирът на Балканите.

Завчерашната сказка на г. K. Пърличев. — Една тесна връзка. — Днешното положение в  Македония и историческото минало. — Защо Македония си служи с революционни средства за борба.

По покана на възпитателния институт “ Заря“, завчера в Неделя г. К. Пърличев, както съобщихме държа в една от аудиториите на Свободния университет сказка на темата Македония и мирът на Балканите.

В началото на сказката си г. Пърличев изтъкна тесната връзка, която съществува между положението в Македония мирът многоочакваният и много желан мир на Балканите. Съществуването на тая връзка сказчика илюстрира с редица примери.

— Тая истина се потвърждава и от най-различни, извънбалкански източници. Сериозни европейски вестници и списания, авторитетни мнения на учени, общественици и публицисти от двата света сочат  ни взаимоотношенията на положението в Македония и изгледите за един балкански мир.

По-нататък,  спирайки се на положението в Македония, г. Пърличев каза: Македония е днес страната на варварско изтребление но всичко българско; тя е гробница за своите жители, които се избиват от органите на една терористична държава. Македония е обърната днес на грамаден затвор, в който гният най-добрите и синове. Най-снизходителната характеристика, която дава европейското обществено мнение на  Македония днес и характеристика, която приема самият сръбски печат — това е, че Македония е страна на сълзите и изтезанията, страна на постоянни политически афери и шумни политически процеси.

Тук сказчикът изброи десетките процеси, които напоследък станаха в Скопие, Битоля, Кавадарци, Щип, Гевгели други многобройни афери в Кочани, Велешко, Ресенско, Малешевско и пр.

След това г. Пърличев изтъкна факта, че въпреки големите усилия, които сърбите  полагат да не би онова, което става в Македония да стане достояние и на външни и на външния свят не успяват.

След това г. Пърличев припомни какво представлява Македония на свети Кирил и Методик, на свети Климент Охридски, на Паисия, не Миладиновци и т. и, описвайки бегло борбата на македонските българи за национални в културни права. Подире той премина към епохата на революционните борби, водени в името на лозунгите? „Македония за македонците, Автономия за всички македонски населения“.

И когато македонците водеха епични борба за своето освобождение, къде 6е Атина и къде Белград? Нека се знае и помни този исторически позор през всичкото време, когато македонецът рушеше основите на Османската империя, за да придобие човешки и политически правдини, тогава Белград пращаше от север своите бандити, Атина от юг – своите андарти, пращаха ги да омаломощават българският дух на македонеца, пращаха ги да вербуват измежду изстрадалото население адепти за своите респективни пропаганди, пращаха ги да обръщат македонците на сърби и гърци; праща ги вместо да им помогнат в непосилните борби, да стават съюзници на турските потери и летящи отреди, конто диреха македонските. революционери. Тая Македония сърби и гърци искат да асимилират днес, да я погълнат чрез силата и насилието, или ла я унищожат. Илюзия! Илюзия, с която се ласкаят ония, що не правят разлика между камъка, минерал с твърдост, н калта, мек и лепкава материя; между цимента, споителната и огнеупорна материя, и праха; между бисера, скъпоценен минерал и обикновеното стъкло!

Като отговор на това сказчикът отбеляза, че мнозина наричат  борбата на македонския народ, в тоя си вид, сантименталност.

С ярки примери г. Пърличев отхвърли това твърдение като несериозно. Той спомена и за някои европейски политици и дипломати, които макар и да познават основно македонския въпрос и правата кауза на македонеца, от известни политически съображения извъртват,  изопачават истината.

Продължавайки, г. Пърличев каза:

Но има нещо, което ожесточава евангелските сърдца на гърци и сърби срещу нещастните македонци, а това е, че те си служели в страната с непозволени средства за борба; прибягвали до пушки и бомби.

Но какви средства остават на разположение на един народ, комуто оспорвате правото да бъде народ; когото сте поставили извън законите на държавата; който не може свободно да говори, чете и пише на своя език; комуто вписвате за смъртен грех, когато го чуете да пее своя родна песен; когото не допускате в парламента; комуто запрещавате да се изказва публично; когото искате да претопите чрез убийства? Какво искате вие от македонците, когото държавата си служи с всички терористични средства срещу тях от началото на техното завладяване и до днес? В подобни случаи, г-да, историята на народите не познава друг изход освен революцията и македонците са възприели тоя метод, като ултима рацио.

Ето какво е казвал един френски публицист в едно събрание в Париж както бе съобщено във в. .Македония*: Македонците биха предпочитали да оставят пушките и да живеят като мирни граждани, ако белградските управници се съгласеха да ги третират човешки, сиреч да им дадат правата предвидени в договорите. Но докато продължава потисничеството, насилствената денационализация и сръбския и гръцки терор, патриотите ще се борят с всички средства за своята свобода. Македонците се бориха против турския гнет въпреки най-ужасните кланета. Те не ще се оставят да бъдат потискани и от Белград. Ако мирът се застрашава в Балканите, не са македонските комити отговорни за това, а техните потисници. Последните са, които требва да отстъпят първи и да разкрият картите си, ако искат мир.  Кланетата, заточенията, наказанията в затворите само изострят жаждата за свободата на Македония.

Поучения, продължи г. Пърличев, от добро место, които сами се излъчват. И то поучения, които се отнасят към всички: и към Белград, и към Атина, и към София, и към София казвам, защото още се намират видни граждани, политици и общественици, които, слабо подготвени за ролята, която играят, лутат се в безпътица по въпроси от съдбоносно значение, стават проводници на неоснователни аларми, и вместо да се въоръжат с аргументи, които им дава правото, логиката и честта, поставят страната в положението на постоянен отговорник за едно състояние на работите, чиито истински виновници са тъй правдиво посочените от доблестния французин общественик.

С това завършва за сега редицата на всички ония безпристрастни чужденци, които без стеснение и с ясен поглед са подчертали очевидната връзка, която съществува между положението в борческа Македония и шансовете за мир в тъй неспокойния Балкан, — връзка която и аз исках да изтъкна пред вас.

Завършвайки сказката си, г. Пърличев каза: Пожеланието ми е: Заря да отвори очите на европейското обществено мнение и другите фактори по международните въпроси, какъвто е и Македонският въпрос. Заря да просвети ума на българските държавници да намерат  здравите морални и юридически позиции на тая държава и тоя народ и облегнати на тех , да изпълняват разумно и съвестно, както своя дълг спрямо държавата, така и оня спрямо племето.

А на македонците можем да пожелаем да не престават да обичат своята родина и в най критически за нея дни и да се стремят с всичките си морални и материални усилия, на които са те способни, към осъществяването на техния заветен идеал — автономна Македония, —което ще турне край и на балканските тревоги и сътресения.

Сказката на г. Пърличев бе изслушана с големо внимание и изпратена с бурни ръкоплескания.