Оказа се, че битката за така наречената „българщина“ по територията в Република Северна Македония се води легитимно от 461 човека. Това са българите живеещи и пребиваващи в южната ни съседка, които чрез гласуването са показали съпричастност към обществено-политическия живот в България. Като се има предвид, че през 2021 г. гласоподавателите са били 553-ма, може да се каже, че  активността в тези параметри не е изненада. Факта за маргинализацията на българският елемент в границите на РСМ не приятна тема в България но се подчертава с едри щрихи в южната ни съседка. В Скопие се радват, че „ македонщината“ удържа атаките на София и не отстъпвала пред „ българщината“. От там задават въпроса: Къде са 100 000-те хиляди македонски граждани получили българи паспорти през последните две десетилетия. От тук им отговарят: Те крият българските си паспорти защото се страхуват от репресии.  Действително, ако си гражданин на РСМ, който подкрепя „ българщината“ не може да очакваш нищо добро в държавата, която е издигнала „ македонщината“ в своя национална доктрина. Същото се отнася и за гражданите живеещите на българска държавна територия, но се определят като македонци от небългарски произход. С една дума между „ българщината“ и „ македонщината“ остава един буфер от неопределен брой човешки съдби, върху които се стоварва целият институционален натиск на едната или другата държава. Тези хора поемат върху себе си всичките генерирани от националната омраза негативи. Срещу тяхната готовност да защитават своите убеждения се изправя съответната държавната машина задвижвана от държавния бюджет отделян щедро за национална пропаганда. В тази светлина съвсем по ясна става причината, поради която от 220 северномакедонски граждани, получили български паспорт, само един от тях не се страхува да го покаже. Злободневката за македонците с български паспорти прикрива въпроса на въпросите – какво действително остана от българският етнос живеещ по територията на Македония? В началото на 20-ти век, според прословутата статистика на Васил Кънчов, българите в Македония са 1,181,336. Ако всички тези българи, в условията на османско господство и под заплаха на ятагана, не са се страхували да представят себе си като част от етноса – какво се случи с тях за едно столетие за да ги броим сега на пръсти?  Ако възприемате дежурния отговора на казионните патриоти и червените дипломи, че за всичко са виновни великите сили и подлите съседи, тогава всичко е наред. В противен случай може да разгледате по-внимателно, политиката на българската държава спрямо македонските българи, която управниците водят от времето на Васил Кънчов чак до ден днешен. Тогава по-лесно ще разберем защо на остров Малта гласуват два пъти повече българи от тези, които живеят в Македония и защо на остров Кос гласуват повече българи от тези, които живея в Охрид, Прилеп и Велес взети заедно. Пък и може да се замислите за реалните резултати от българската национална политика в Македония, синтезирана в изказването на достигналия до най-висшия държавен пост – министърпредседател на Княжество България генерал Рачо Петров:  „…Македония е толкова нуждна за нас, че, да е населена с киренайци пак трябва да я превземем…“